Лаврак на скара със свежи зеленчуци и авокадово песто

Лятото си дойде ейтака и пак ейтака ще си се изниже, без много много да го усетим и пак няма да ни е стигнало, затова започвам този пост с подкана за прекарване на повече време навън сред природата и със зареждане на повече положителни емоции ;) Наближава момента и за мен да се запътя към морето, а там знаем се хапва повечко риба! Затова днес в тон с топлото време и предморското ми настроение ще ви представя рецента с риба. Е, тази която аз съм сготвил не е от нашето море, но пък за сметка на това си е много вкусна и е от любимите вкъщи - Лаврак.

Рецептата (ако въобще това може да се нарече рецепта :)) е пълна импровизация, всичко е творено на момента с това, което ми е било на разположение като продукти. Може и да не е много правилно да нямам ясна концепция като започвам да готвя, но пък така често сам изненадвам себе си с крайният резултат.

Продукти за 2 порции:

• 1 лаврак филетиран (на мен ми го обработват на място в магазина и затова не се налага да се мъча вкъщи)
• 3 чери доматчета
• 1 бр. малка до средна зелена залата
• 1 бр. микс бейби салати (бейби листа от рукола, спанак, червено цвеклко и ред чард) - взимам я от Билла.
• 1/2 авокадо
• 1/2 лимон
• сурово тиквено семе
• кьополу
• зехтин
• чесън
• сол
• черен пипер
• сух девесил (или друга суха/зелена подправика по ваш избор); Списъка на подправките подходящи за риба е доста дълъг, но ще изброя само най-използваните - босилек, естрагон, риган, мащерка.

Нещата в тази рецепта са изключително простички - втриваме солта, ч.пипер и девесила в рибата, загряваме добре скарата, омазняваме леко рибката със зехтин и я мятаме да се пече. Първо я печем откъм кожата за около 6-7 мин., след което я обръщаме и печем не повече от 3-4 мин. Важно е да знате, че не трябва да опитвате да я обръщате по-рано, защото вероятността да скъсате кожата и да нарушите цялостта на рибата не е никак малка :)

Никога не съм засичал по часовник точно след колко време я обръщам - просто не правете опити прекалено рано. Когато рибата е готова за обръщане то си личи - отлепя се доста лесно!

В момента, в който съм сложил рибата да се пече се заемам със зеленчуците. След като добре съм измил всичко, оставям салатите да се отцедят и забърквам авокадовото песто.

Ето какво точно ви трябва за него:

• 1/2 авокадо 
• много малко чесън (може би 1/4 малка скилидка)
• лимон
• зехтин
• сол

В купичка/хаванче стривам чесъна с малко сол, добавям 1/2 нарязано авокадо, изстисквам 1 ч.л лимон и отново стривам до хомогенна смес. Лимона освен свежият аромат, който предава на пестото, го предпазва и от потъмняване. След като сместа вече е хомогенна започваме да добавяме зехтин на тънка струйка при постоянно бъркане, може и да го добавите на порции. Не мога да кажа точното количество зехтин, което добавям - може би е около 30мл. Просто в процеса на добавяне опитвам, гледам какво е количеството и преценям.

В купичка изсипвам бейби листата, които леко овкусявам и разбърквам със зехтин и сол. Ако решите, може да добавите и ситно нарязана/накъсана салата.

По желание може да изпечете малко тиквени семки на тигана за 2-3 мин, с които да декорирате в последствие. 

Подбирам си хубави, крехки, по-големи листа от зелената салата, вътре слагам микса от бейби листа. Отгоре добавям лъжичка от авокадовото песто и няколко изпечени тиквени семена. Чери доматите съм поднесал на половинки с мааалко кьополу отгоре (ако нямате и без него ще минете :))

Ами, това е в общи линии. Всичко останало мисля, че ще може да видите от снимките по-долу!

И не забрявайте за лятното настроение!

Гриловани зеленчуци с пилешко филе

Здравейте,

Днес ще ви споделя една семпла, бърза, лесна и вкусна рецепта, която на всичкото отгоре би могла да бъде презентирана и по-много интересен начин. Вкъщи женското съсловие не е особено по месните храни и често се случва така, че на мен ми се хапва месо, обаче в крайна сметка прибягвам до безмесният вариант, защото готвенето поотделно за всеки не е оферта. Едно, че е двойна работа, друго че месото така или иначе е вредно и колкото по-малко го консумираме, по-добре. Много често в тези ситуации грилованите зеленчуци влизат в употреба и така да кажа вече сме им големи фенове вкъщи. Не изискват никаква подготовка, стават много бързо и с един хубав сос просто нямаме нужда от друго. Понякога ги ползвам като компоненти в салата, като ги смесвам със свежи зеленчуци, понякога ги сервирам заедно с пилешко филе или риба. Всъщност това са двете неща, с който най-често „се измъквам“ от постното меню. В днешната рецепта ще ви представя варианта с пилешко филе. Приготвям го на тефлона, защото там ми харесва повече как става. Обикновено филето ми е мариновано и престояло в хладилник поне една нощ, но разбира се че може да ползвате и прясно. Ако е прясно му втривам няколко капки зехтин и го пека така. Овкусявам със сол и ч.пипер след като съм го изпекал от едната страна и обърнал.

Стига толкова приказки, ето ги продуктите за днешнота рецепта. Преди това обаче да кажа, че количествата и продуктите, които описвам са приблизителни и специално пък в случая могат да варират безкрайно взависимост от вашите предпочитания.

За грила:

• Тиквичка – 1 бр.
• Патладжан – 1 бр.
• Моркови – 2 малки цели, ако са с косичка още по-добре J
• Чери домати – 2бр.
• Чесън – 2 скилидки

За тигана:

• Пилешко филе – 200 гр
•  Гъби печурки – 100-150 гр.

За соса:

•    Чесън – ½ скилидка
• Сол
•  ½ к.л мед
•  ¼ к.л дижонска горчица (може и повече, взависимост до колко искате да се усеща горчицата)
• Черен пиер
• Зехтин
• Тъмно балсамико
• Може да добавите и някоя зеленийка по ваш избор – например копър

Тиквичките и патладжана нарязвам на ленти по дължина. Лентите са ориентировачно с дебелина 1см, може би малко по-малки (0.7-0.8см). (Ако искате, може да оставите патладжана леко посолен, накиснат във вода за 20-30 мин предварително. Така му изкарвате горчивият вкус, но на мен лично не ми горчи и почти никога не го отцеждам, освен ако не готвя за гости). Тях заедно с чери доматките и целите скилидки чесън и двата цели моркова леко посолявам, слек което заливам леко със зехтин и мятам на скарата. На моята скара стават готови за около 10 мин. (по 5 от двете страни).

Междувременно, филето слагам на загрят тиган и го пека 6-7 (по около 3 мин. от всяка страна) взависимост от дебелината. За онези, които нямат опит в кухнята според мен е важно да уточня, че ако филето е цяло е хубаво да се направи на по-тънки пържолки или жулиени.

След като е готово го оставям отстрани да си почине, а в тигана разтапям маслото и изпържвам гъбите, като съм ги нарязал по дължина, заедно с пънчетатата, на шайби по около 1см., може и малко по-малки.

Долу горе по едно и също време приключвам със скарата и с тигана и си подготвям за 2мин. соса преди да наредя чинията(те). Ако не искате зеленчуци да поизстинат ви препоръчвам соса да си го приготвите в самото начало, за да може веднага щом сте готови с продуктите да ги наредите в чинията, да залеете със соса и да сервирате.

За соса – стривам до финно ½ скилидка чесън в хаванче/купичка, в която съм сипал около 2 щипки сол. Тя помага изключително много за да стрием фино чесъна. След това добавям ½к.ч.л мед, ¼ к.л дижонска горчица или от тази на семената, ч.пипер, няколко капки тъмно балсамико, зехтин и разбирквам добре до получаване на хомогенна смес.

След това е на ход вашето въображение J Bob Appettit!

П.С Като качвах снимките забелязах, че съм ползвал листа пресен девесил и малко ситно нарязани пера от зелен лук за декорация! 

 

Ризото със скариди

До преди може би година не бях и опитвал скариди, не че не обичам морски дарове - просто явно не им е било дошло времето.

Всичко тръгна от последното лято прекарано в с.Синеморец. В къщата, в която бяхме отседнали имаше барбекю на дървени въглища и аз реших да спретна морска вечеря и забърсах няколко лаврака от местния рибен магазин (който хич не е местен, ами е на 6км. разстояние или две села по-натам). Но както и да е... приятелката ми преоткри вкуса на тази риба и се влюби, и когато се върнахме в София се наложи да намеря най-близкото място, от което мога да се снабдявам с нея винаги, когато пожелая. Там обаче караха и продължават да карат пресни скариди и един ден просто нямаше лаврак и реших да взема да ги изпробвам.

Веднага си ги представих в унисон с ориза Арборио, който също  наскоро добавих към кулинарните си оръжия и всичко просто пасна идеално :) За тези, които не знаят - този ориз е перфектен за приготвянето на ризото, но също така може да се използва за супи и десерти. Има качеството да абсорбира голямо количество течност без да се разварява и нещото, което най-много ми допада - не е нужно миене/чистене. Сготвил съм вече няколко кг. от него и до сега никога не се е случвало да намеря боклук вътре. Същото мога да кажа и за още един ориз, който също е за ризото и също купивам от Билла, с марка Билла е, в жълт пакет от 1кг. На него не успях да му намеря снимка в нета, но ето как изглежда Арбориото на Крина:

Относно скаридите - За тези, които живеят в София и се чудят от къде да си  ги купят, мисля че във всички по-големи Пикадили-та има, също така и в голямата Билла на бул. България до Джъмбо. За две порции ризото ползвам 10-14 скариди, което най-често излиза между 200-250гр.

Ето и пълният списък с продукти:

• Около 1/2 ч.ч ориз Арборио
• 10-14 скариди ( 200-250гр.)
• около 1л. бульон (аз го приготвям от остатъците от скаридите, но може да ползвате и пилешки, в краен случай може и с вода, но със сигурност няма да е толкова вкусно)
• 75-100мл. сухо бяло вино
• 1 средна глава лук
• 1 средно голяма скилидка чесън
• 6-7 чери доматчета или подобно количество друг пресен домат, може и сушиени домати
• зехтин
• масло 
• сол
• захар
• черен пипер
• босилек (аз ползвах сушен, не съм пробвал с пресен)
• настърган пармезан за поръсване 
• нещо зелено за украса (в моя случай нямах нищо друго освен магданоз)

Всичко започва със слагането на котлона на тенджера с около 1л. вода, която ще ползвам за приготвянето на бульона. Започвам с почистването на скаридите. Уверявам ви - никак не е трудно! Когато аз го правих за първи път ползвах ето тази статия, в която всичко е много добре обяснено и много ми помогна! Обикновено махам всички люспи на всички скариди, като само на две от тях оставям последната люспа с опашката и ги ползвам за декорация. В този случай на въпросните две скариди освен опашката оставих и главата.

След като отделя главите и люспите на скаридите, ги добавям във водата, в момента в който тя заври. След това добавям 2-3 щипки сол, намалям котлона на 4 от 6 и оставям да ври под капак за около 15 мин. (не захлупвайте веднага плътно капака, защото докато котлона още не е отслабнал е възможно водата да кипне).

Бульонът се вари, а аз се захващам с почистването на скаридите от тяхната жилка, за което е нужно да се направи разрез по дължината на гърба на скаридата. Почистените скариди отделям в купичка с ледено студена вода. Нарязвам на ситно лука и чесъна, а чери доматите режа на две. Ако не бързам, скаридите и зеленчуците ще ми отнемат около 15мин., точно колкото му е нужно на бульона. Свалям бульона от огъня и го прецеждам, а на негово място слагам тигана с малко зехтин и увеличавам отново котлона на максимално. След като загрее мазнината запържвам последователно лука и чесъна, след което слагам доматите, посолявам и добавям щипка захар, с която да балансирам киселинността от доматите.След като доматите поомекнат, леко намалям котлона (5 от 6) и добавям ориза заедно с няколко цели зърна черен пипер. Отновно припомням, че не го мия/чистя въобще. Ориза не пържа, а само леко загрявам, след което слагам виното и леко разбърквам докато поизври.  Започвам да добавям бульон, като това става на порции - сипвам около 1 черпак, бъркам  често докато изври, добавям следващ черпак и така докато оризът е готов. Аз лично го сервирам винаги ал денте. Ако случайно бульонът не ви достигне може да довършите с вода. Към края на готвенето сосът на ориза започва да придобива кремообразна консистенция. Преди да го сваля от котлона не извирам бульона до края, а оставям малко от него. Той в последствие дърпа, но запазва ориза пухкав и сочен.

Оризът е готов и чака, а в друг тиган загрям малко масло смесено със зехтин (около 1 с.л масло + 1с.л. зехтин) и запържвам по 2 мин. от двете страни до розово.

Отделям 2-те скариди с опашките и главите настрана, за да декорирам с тях. Другите добавям към ориза, слагам сол, черен пипер, босилек, разбърквам и съм готов да сервирам. Ако оризът е поизстинал мога да направя цялата тази процедура върхя загрят котлон, Сервирам, поръсвам с пармезан и декорирам с целите скариди и нещо зелено (в моят случай магданоз).

Като всяко друго ястия и това може да се направи в много вариации - може да се използва друг, например пилешки бульон, скаридите може да се готвят директно в ориза към края, на финала може да се сложи допълнително масло или сметана. Освен лук и чесън, може да ползвате и други зеленчуци като чушка или морков. Аз самият рядко готвя следвайки стриктно рецепта, освен ако много не се налага. Обикновено влизам в кухнята без ясен план за детайлите на ястието и следвам емоциите си. Ето например снимка от готвене по същата рецепта, но с пилешки бульон и два средни розови домата. Стана по-доматено, но страшно много ми хареса. Накрая исках да го направя по-кремообразно и понеже нямах течна сметана сипах 30-40мл. мляко и го изчаках леко да поизври. Общо взето развихрете се и каквото стане, ако нещо не ви хареса как е станало, това е единствено и само повод да го сготвите отново и да се постараете да изчистите детайлите.

За мен кулинарията е страст, тя е изкуство. Именно затова няма как да я вкараме в едни толкова тесни граници, каквито рецептата налага. Тя служи само за ориентир, след това е хубаво да оставиш частица от себе си в ястието - става дума за онази "щипка любов", за която често говорят в кулинарията.

Приятен апетит и до нови срещи!