вторник, 3 май 2016 г.

Един по-различен Великденски обяд


Тази година бяхме решили да пропуснем агнешкото на Великден. Със времето хапваме все по-малко месо и не ни костваше абсолютно нищо да го направим. Още повече, че не сме спазвали пости и си хапваме месо когато решим, та изобщо не сме били "жадни" за нещо такова.

Случи се така, че преди 1-2 седмици си говорих с шефчето на единия рибарски магазин и го подпитам за дивия лаврак и че гледам, че в Мастър шеф само с него готвят и той ми каза, че не го зареждал освен ако някой не му направи специална поръчка - причината разбира се е цената. Ден-два преди Великден се случи да влезна в друг рибен магазин и се оказа, че им бяха докарали такава риба. Видях, че цената е по-ниска от тази, която ми обявиха в предния и си викам ... Хайде, ще се прежаля! Наистина ... рибата беше много прясна, вкусът е по-добър, но честно казано мисля, че скоро (а може би и никога) няма да повторя, защото лично за мен не си заслужава. Просто не виждам много голяма разлика от дивия и питомния. Разлика в цената обаче е "х3". Споделям го за тези от вас, което не са взимали, но са си го мислили. По-добре си карайте с обикновения!

За Великден ни гостуваха шурея (т.е. на жена ми брат и) и жена му. Бях решил да е малко по-интересен обяд с предястие, основно и десерт. Е, десертът си беше баш Великденски Козунак, ама все пак си беше Великден и козунака си беше собственоръчно врътнат от мен, така че се брои.

Относно предустието и обяда се спрях на свежа зелена салата с рукола, кедрови ядки, ягоди и пармезан, а обядът както вече разбрахте щеше да е филе от лаврак приготвен на грил тиган с пюре от картофи и пащърнак.

Ето и нужните продукти за рецептата, която ви предлагам днес (за 4 порции):

За салатата:

  • 1 зелена салата
  • рукола
  • малко кедрови ядки, орехи или филирани бадеми според мен също биха свършили работа
  • пармезан
  • ягоди
  • 2 с.л балсамико
  • 1 к.л дижонска горчица
  • 1 к.л мед
  • сол
  • зехтин

За основното:
  • 1 лаврак около килограм или 2 малки около 500гр.
  • 300 грама пресни картофи (5-6 картофа)
  • 1 бр. среден пащърнак
  • прясно мляко
  • масло
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • лимонова мащерка (друга зелена подправка подходяща за рибата)

Начин на приготвяне:

Салата:

Салата накъсвам, а не режа. ядките запичам леко на тиган. За дресинга - последователно смесвам меда, горчицата, балсамикото, зехтина и солта.

Основно:

Филетирам лаврака с подобна на тази техника, след което натривам филенцата с лимонова мащерка, черен пипер и малко зехтин и ги оставям да почиват. Не осолявям тук, а непосредствено преди готвене!

През това време слагам да се варят във вряща вода обелени 5-6 малки пресни картофа и един пащърнак. След като са готови изливам почти цялата вода, слагам парче масло, малко прясно мляко, сол, черен пипер, изчаквам маслото да се разтопи, след което пасирам на ръка с уред за мачкане на картофи - не използвам пасатор! Осолете добре, но не прекалявайте! Добавете допълните прясно мляко ако искате пюрето да е по-леко и въздушно. Разбира се, трябва да разбъркате отново добре след това.
Също така изпекох и по едно прясно морковче във фурната за разкош, че ми бяха остана тъкмо 4 броя и се чудех къде ги употребя
 За рибата - загрявам тигана докато започне да пуши, намалям на половина, осолявам филенцата и пека 3-4 мин. с кожата надолу, след което около 1-2 минути от другата страна.



понеделник, 2 май 2016 г.

Супа от червена леща


Днес ви споделям нещо, което е супер лесно, готви се доста бързичко и не на последно място е много вкусно! :)

Вкъщи супичките са на почит, само че все се готви едно и също и един ден реших да я купя най-накрая тази прословута леща. Хапвал съм по заведения на 1-2 места крем супи от червена леща, но все съм попадал на небалансирани вкусове, където реално вкуса на лещата не може много добре да се определи, заради използваните подправки или други зеленчуци. Определно е различна. Пробвайте може и да ви хареса.

За разлика от обикновената, червената леща няма нужда от предварително накисване, което още повече улеснява нещата. В днешната рецепта тя е приготвена по много класически начин с най-честите продуктие използвани при варива.

Ето и всичко, което ви е нужно:


  • 250 гр. червена леща
  • 1 глава кромид лук
  • 2 скилидки чесън
  • 1 морков
  • парче корен от целина/може и зелени стръкове
  • зехтин/масло
  • сол
  • черен пипер
Начин на приготвяне

  • Измивам добре лещата и я слагам да се вари в около 2 литра вода
  • Докато лещата завира почиствам, измивам добре и нарязвам всички зеленчуци на ситно и ги добавям да врат при лещата, намялям огъня и оставям да къкри около 20 мин,
Червената леща се сварява 2 пъти по-бързо от обикновената, така че в момента, в който зеленчуци са омекнали може да я сварите. Бих ви предложил и друг вариант, който обаче аз избягвам заради пърженето - В тенджера, запържвате в сгорещен зехтин всички зеленчуци, след което наливате вода, добавяте лещата и варите до готовност, пак същото време.

Ако обичате пък хубава гъстичка крем супа използвайте двойно количество леща и сипете по-малко вода, можи би около 1л. и след като сварите по един от двата начина посочени горе пасарайте и добавате масло.

Овкусявайте супата накрая а не по време на готвене. Да ви е сладко!

събота, 30 април 2016 г.

Великденски козунаци! (Обновена)

Тази година Великден е малко по-различен. Различен заради това, че достигнах кулинарната си зрелост да приготвя собственоръчно козунаците у дома. Чувал сум доста коментари от типа - Много е сложно, трудно е, трябва опит и т.н. Истината обаче е, че май основното изискване е човек да има мерак и да отдаде нужната любов и внимание на целия процес. Всъщност тази рецепта е универсална, така че ако някога за нещо се чудите защо не се получават нещата просто си задайте въпроса дали ли сте дали всичко от вас.. случвало ми се е да не съм и това да е била прчината за неуспехите ми, а да съм търсил причината другаде.
В този случай обаче неуспех нямаше... Нещата си станаха като по учебник (почти)... без някакви сериозни ексцесии и с някой малки забележки при първия опит, което е нормално разбира се! Ако бях го направил перфектен първия път щеше да я цяло чудо. Искам да ви кажа, че това е вкусът от детството и съм адски щастлив, че го открих. Купиените козунаци отиват в историята.

Рецептата е комбинирана от две рализчни места и е идеална за форма 28-30см., моято е 26см., затова стана малко по-големичък.

Ето и нужните продукти:
  • 5 яйца
  • 200 мл. прясно мляко
  • 850 гр.брашно
  • 1 пакетче прясна мая (42гр.)
  • 250 гр. захар
  • 1 лимон
  • 1/2 голям пакет масло или 120-130гр.
  • 20-30гр. олио
  • щипка сол
Начин на приготвяне:

  • Всички продукти да са на стайна температура, прясното мляко да е леко затоплено
  • В купичка слагаме маята, добавяме малко мляко, щипка захар и малко брашно и разбъркваме да се разтвори добре маята и да стане на кашичка. Оставяме на топло да втаса 15-30мин.
  • През това с половината захар разбивам 4 яйца + 1 белтък, жълтъка отделям настрана за намазване накрая. Не прекаляваме с разбиването, идеята е да се разтвори захарта. Другата половина от захарта разтварям в топлото мляко. Сега... тук незнам дали има смисъл от това разтваряне на захарта отделно при яйцата и при млякото, но така го пишеше в едната рецепта, затова и го следвам
  • Разтопявам маслото
  • Пресявам брашното в купа, правя кладенче и в него изсипвам всичко (яйцата, прясното мляко, шупналата мая, разтопеното масло, щипка сол, 20-30гр. олио слагам го на око). Настъргвам кората на един лимон и изцеждам сока (внимавайте със семките).
  • Разбърквам добре всичко докато сместа поеме брашното. 



Тук според мен е един от най-тънките моменти. Тестото е меко и лепкаво, лепи се яко по пръстите.аз добавям още по малко брашно на 2-3 пъти, докато почти спре да лепне, после намазнявам ръцете с малко олио, омесвам 2-3 пъти. От това, което успях да усетя за тестото идеята е да се запази максималко меко, но все пак да не залепва по плота. Достигна ли този момент почвам да бия тестото в плота едни 100-150 пъти, като през това време на 1-2 пъти ми се налага да ръсна по малко брашно и да капна малко олио, защото пак започва да залепва по плота. 
  • След като сте го набили достатъчно, омесвате пак леко с брашно и го оставяте да втаса за час-два, до удвояване на обема. Аз ползвам същата купа, в която съм го месил по-рано.

  • След като е удвоило обема си набрашнявам леко плота, вадя тестото, деля го на 4 равни топки и всяка разстилам на правоъгълник и поръсвам с плънка, след което навивам на руло, леко осуквам и издължавам. Долу горе 50-60см. дълги ги правя ролцата. След, което ползвам ЕТО ТАЗИ техника за оплитане, която видях в кулинарния сайт на Йоана.
  • След като сплета козунака го слагам в добре намазнена тавичка и го оставям да втаса втори път за около час, след което намазвам с разбития жълтик с малко водичка и пека на 160 градиса за около час.

Това, което се случи при мен е, че формата ми дойде малко по-малка за количеството тесто според мен, при което след второто втасване и когато го сложих да го пека, той продължи да набухва, аз обаче не очаквах да бухне чак толкова. Съответно като се върнах след 20 мин вече беше леееко покафенял отгоре. Веднага го свалих почти най-долу и така го допеках до края. Също така си мисля, че 1 час е малко много, може би 50 мин ще са му достатъчни.
Тук може би ми бе и най-голямата грешка при печенето, затова и в момента втасва втория, който съм направил с 3/5 от горепосочените продукти и смятам да пека в същата форма и този път да го опека перфектно на 155 градуса за около 45 мин., след което да обновя статията. А до тогава..

Прекрасни празници на всички желая и не прекалявайте с агнешкото... с бирата може!

***************ОБНОВЕНА*******************
Ето го и втория опит

Продукти:


  • 3яйца (от които 1 жълтък за намазване)
  • 500 грама брашно
  • 120 мл. мляко
  • 150 гр. захар
  • 80 гр. масло
  • 1/2 пакетче прясна мая (около 20гр.)
  • общо 100 гр. плънка (готварски шоколад, стафиди, орехи)
Печене: 45 мин на 155 градуса (без вентилатор) на ниско