Леща яхния

 

Мисля, че най-сетне открих точната рецепта за тази класичка гозба. Уж простичко ястия, но преди време като съм я готвил всеки път ставаше различна, като нерядко резултатът не бе задоволяващ. Вероятно, защото всеки път съм правил нещо различно. Нещо на което не съм обръщал внимание, което съм смятал,  че е незначително или просто съм пропускал. Истината обаче е, че ако искаме някакъв стандарт всяко нещо е важно - точните продукти, тяхното качество и количество, технология на приготвяне. Тези правила важат за абсолютно всичко. Откакто започнах да следя по-стриктно качеството и количеството на продуктите, започнах да засичам времето за приготвяне, да експериментирам с градусите и т.н.  започнах да осъзнавам истински важността на всички фактори. Затова, на първо място гответе с качествени продукти, доколкото това е възможно разбира се и другото, което ще кажа още сигурно 100 пъти - специалната съставка ... Любов! Без нея и най-добрите продукти да сложите няма да стане толкова вкусно!

Продукти за около 6 порции:

• 250 гр. леща
• 1 глава лук кромид
• 1 глава чесън (10-тина скилидки)
• 1 морков
• 50 гр. глава от целина
• 4-5 с.л. домати от консерва
• зехтин
• сол
• черен пипер
• червен пипер
• брашно
• чубрица

Начин на приготвяне:

• Накиснете лещата в топла вода минимум 8-12 ч. преди да я готвите. Подмете водата от накисването с прясна такава преди готвене. За яхния сипвате вода да покрие около 3 пъти количеството леща или около 1.5 л. Оставяте да заври, след което намаляте огъня и оставяте да къкри на слаб огън (за ориентир 2 от 6 на моя котлон) с леко открехнат капак.
• След около 1/2 ч. нарязвате лука, моркова и целината на ситно, а скилидките чесън обелвате и оставяте цели. Добавяте всички зеленчуци и варите още около 1/2 ч.
• След като се уверите, че лещата е увряла, в тиган загрейте 4-5 с.л зехтин. В момента, в който зехтинът започне леко да пуши го дърпате от огъня и сипвате първо 1 с.л. брашно, след което и 1 с.л. червен пипер и разбърквате интензивно (тигана се сваля от огъня за да не се прегори червения пипер).
• Добавяте 4-5 с.л домати от консерва (само месестата част, без сока) и връщате на огъня, като отново бъркате интензивно, междувременно намаляте котлона на среден огън.
• След като разбъркате добре доматите се получава гъста кашичка. Започвате да добавяте от бульона на лещата черпак по черпак и да разбърквате добре след всеки. След 2-3 черпака ще имате гъст сос, който трябва да изсипете обратно в лещата.
• Добавяте сол, ч.пипер и чубрица на вкус и оставяте ястието да покъкри 5 мин, след което може да сервирате!

Полезна информация:

Ако се чудите защо пък точно 8-12 часа трябва да се накисва въпросната леща, отговорът ще намерите в изображението по-долу. За подробна информация може да последвате линка, който съм посочил като източник.

 Източник: http://nadiapetrova.bg/2015/01/soaking-chart/

Моят пухкав омлет

Днешното ми предложение е крайно непретенциозно и мисля, че е излишно да казвам в колко хиляди варианта съществува. Отлично средство да се отървете от остатъците в хладилника или поне от част от тях :) Едва ли има много хора, които да не могат да си направят омлет, но истината е, че и дори най-простите ястия си изискват дадена техника и затова реших да споделя моята. Не казвам, че е най-добрата, но при мен работи безотказно, а омлетите стават сочни, пухкави и ароматни! 

Ето и моята версия днес:

• 2 яйца
• малка бучица сирене
• няколко резенчета кашкавал
• малко чоризо останало от Коледа (добър заместител би бил някакъв мек шпеков салам)
• 1/2 малка зелена чушка 
• сол
• ч.пипер
• червен пипер
• сода бикарбонат
• тънко резенче масло

Приготвяне:

• В купичка разбивам яйцата, довям всички продукти нарязани/натрошени на ситно (без кашкавала), добавям по щипка от солта, ч.пипер,червения пипер и содата.
• В предварително загрят тиган (моят е за палачинки 25см) добавям резенчето масло, което разтапяйки се веднага разнасям из целия тиган с въртеливи движения (на тигана :D).
• Изсипвам сместа в тигата, разнасям я равномерно и веднага намалям огъня до средно ниво (3 от 6 при мен)
• След 3-4 мин, когато омлета стегне добре от горната страна и се запече до леко златисто отдолу слагам резенчетата кашкавал, така че да покрият половината омлет, след което с помощта на шпатула го прегъвам на две, така че кашкавалът да остане по цялата дължина на омлета между двете половини
• След като се поразтопи кашкавалът прегъвам още на две (може и да се пропусне тази част) и сервирам с гарнитура от свежи зеленчуци - в моят случай чери доматки 

П.С Толкова бяхме гладни, а исках да добавя нещо за декорация и в бързината единственото, което можах да измисля за цвят бяха тези тънки лентички морков, които даже нямах време да издокарам и приличат по-скоро на нещо странно изцвъкано, но не и на декорация, ама и това май си има чар... спомевам го, защото сигурно някой ще се зачуди - Аджаба, тоз к'во се е опитал да направи с тези лентички морков?! :D Хайде да ви е сладко!

Пъстърва/Лаврак на фурна

Като многото страдащи от оковите на системата и аз се наредих в списъка с онези... дето ще дължат едни пари, на едни банки, няк'ви си години там (или пък десетилетия, все тая!). Ама к'во да се прави... иначе трябва да ходя да гоня дивото по Западналия запад дето талибаните ходят да щипят булките по площадите. И затова си рекох ... вземи си тия дебели кредити чедо, да не сА мъчиш! Хубаво, ама то не е само зимането, трябва после и да се връщат... да, ама някой път човек се захласва волно неволно с нещата, дето са на дневен ред и забравя. Така и аз! Три дни след падежа на потребителския ми кредит (пък да ви е яд, имам си и жилищен!) случаааайно се сещам, че трябва да внасям пари, ама това към 23:00 часа... :D Навивам набързо алармата и лягам, за да мога да стана рано рано и да ходя да го плащам, че онзи дето 5 месеца ми инсталира кухнята ще идва да ми слага вратичките дето ги чакам от миналата година, та да съм навреме у нас, че недай си боже съм го изтървал ще чакам още месец, два...поне! Кредита платих и навреме даже стигнах, ама вратичките пак не са това, което трябваше да са... ама ги оставих, че вече съм уморен и не мога да се занимавам повече.. но за това ще ви споделя в някой друг пост, а може и за "прекрасните" си впечатления от БГ доставчиците на различни по вид услуги като цяло.

Ще си кажете - тоз е луд, в заглавието пише за няк'ви пъстърви, пък той тука ни говори глупости. Може и така да е, ама пъстървите си бяха там, излизайки от банката онзи ден, точно срещу мен си имаше магазин за риба и аз като един предвидлив домакин, на който му е празен хладилника реших да се възползвам, че видиш ли после не ми останало време и сили да ходя да се занимавам с разни покупки. И така, рибката бе изчистена, затова само я измих добре, подправих със сол, ч.пипер, червен пипер, няколко кръгчета лимон и лук отгоре, отдолу, отвсякъде  и китка розмарин и я метнах да си почива на хладно и да чака вечерта да я натикам във фурната. Ако нямате пресен розмарин и сухият ще свърши работа. Завивам тавата хубаво с фолио, една хубава струйка зехтин и на малко по-горно ниво на фурната готвя в загрята на 200º за около 15 мин., след кето махам фолиото и запичам за още толкова. Ако случайно се чудите дали е готова гледайте окото - ако е побеляло значи е готова (така съм чувал). Хапнах аз едната от двете за вечерта и на другия ден жена ми като се прибра от далечния Юг (студентка задочно) и ми завидя и вика и аз пък искам, ама нали знаеш каква?! Знам аз - Лаврак, та ходих да купя един такъв за нея и го сготвих по долу-горе същата схема, само че междувременно бях се поровил из нета за разни рецепти и пинизи и реших да ги приложа. Не може да не ви се е случвало да ви залепне кожата на рибата за дъното на тавата, ако е така ето ви решението - като я слагате в тавата и подлагате 4-5 кръгчета лук. Елементарно, ама аз лично не съм се сещал. И другото, което пробвах е да направя напречни  разрези по рибата и тогава да я овкуся. Да ви кажа това с разрезите наистина върши по-добра работа, рибата се овкусява много по-добре, както и равномерно и мисля занапред така да си я готвя! И да не забравяте да хапвате по-често риба, че по мое скромно проучване измежду шепа познати, всички обичаме много риба, ама сравнително рядко хапваме, което е странно, не мислите ли?