Здравейте драги,
след дългата пауза се завръщам с една тема, която е колкото кулинарна, толкова и социална според мен. Последните години яко се шуми около здравословното хранене, био продуктите, коя кокошка колко мили изминава на ден и пр. Човек, колкото и да се старае да спазва някакъв здравсловен начин на живот, няма как абсолютно всичко да му е свръх топ био продукт и все си хапва някакви боклучета от време на време, ама какво да се прави, иначе пък ще вземем да заживеем по 200 години и да се чудим какво да правим толкоз дълго време живи. Та именно поради тази причина дълго време избягвам конкретната тема, а именно - домашното кисело мляко. Бях си намерил едно конкретно в магазина, което си ме устройваше и си хапвах само от него. Споделям името ,защото наистина не е никак лош избор и в крайна сметка, ако не ви се занимава със заквасване и не сте го пробвали, може пък да ви хареса. Става въпрос за Елби Булгарикум. За тези, които не знаят това е единствена държавна компания за млекопроизводство, а доколкото съм чувал и единствената, която произвежда бактерии и реално всички останали производители на кисело мляко закупувам бактерии от нея. Не съм се ровил много за инфо, така че това не е съвсем потвърдена информация.
Та, дълго време карахме с това мляко до един слънчев ден преди месец може би, когато разхождайки се по пазара попадаме на млекомат и решаваме с жена ми да си заквасим. Всичко се получи от първия път, естествено с малко помощ от публиката, но важното е, че се получи. Ще си кажете, защо пък да е социална тази тема. Ами, защото напоследък в държавата ни всичко почти е ударило дъното. Огромна част от всички производители, особено малкия и среден бизнес е доста притиснат до стената заради многобройните супермаркети/хипермаркети, който много неусетно, но удобно се настаниха в ежедневието ни. Признавам си - наистина е удобно. Влизаш и взимаш всичко от едно място. Спестяваш доста време, може би и средства. Малко от нас обаче сигурно се замислят, за това къде отиват парите ни, къде и как са произведени тези продукти и какво причинява това на българското производство. Последната година основно пазарим от пазари и местни малки магазини, повечето фирмени и това ме накара да осъзная някои неща. Първо, качеството на продуктите в повечето случаи е много по-добро - пресни зеленчуци и плодове от месния плод-зеленчук, прясно месо от месарницата; мляко, яйца и млечни продукти от млекарницата, риба от специализирам магазин за риба и т.н. И за тези в малките градове и за тези в големите това не е толкова трудно постижимо. В малките всичко се намира на близко разстояние, а в големите си има пазари, където пък има пак всичко концентрирано на едно място. За селата е ясно, че всеки си ползва лична продукция, затова и не ги споменавам. Какви са предимствата от това - по-добро качество на продуктите, лична комуникация с търговците и не на последно място стимулиране на бизнеса. Ако голяма част от нас започнем да пазаруваме по този начин парите не ще спрат да излизат извън рамките на държавата, а това ще намали и ясно изразената централизация, която наблюдаваме в момента, където може би 50% от населението на страната ни е концентрирано в столицата, друга огромна част по останалите по-големи градове и малките градчета и особено селата пустеят все повече с всеки изминал ден.За пример ще дам един доста красив и голям град в България, като Плевен, където населението е намаляло може би двойно за последното десетилетие.
Истината е, че ми e болнаo за родината и до къде я докарахме и във всяко едно такова нещо виждам потенциал за подобряване. Ние сме народ, който е всикнал да стои и да чака на готово да се случат нещата без да осъзнава, че всеки един може с нещо да допринесе.
Сега конретно по темата - в голямия град млекомат, в малкия град или в селото директно от бабата/дядото млякото е многократно по-вкусно и истинско, дори и от най-добрите, които се предлегат по магазините (и тук идва по-интересната част), а е доста по-евтино. Тук го взимам на цената от 1.50-1.60 на литър, където в магазина трудно то може да бъде закупено под 1.90-2лв. Съгурен съм, че има населени места, където може да се намери и по левче литъра.
Относно технологията за приготвяне. Съвсем, съвсем простичко е:
- сваряваме мляко, като ние го оставяме да поври 2-3 минути след като кипне. Внимавайте иска си бъркане и периодично дърпане от котлона, защото много леко може да изкипи. Освен ако разбира се нямате млековарка.
- оставяте го настрани да изстине до температура 42-45 градуса. Вкъщи ползваме термомър, бабите ни са го правили с пръст, но това не е особено хигиенично както и е малко относително да се прецени, защото казват, че трябва да спре да ти пари когато е готова, но на всички е ясно, че някой хора може да са прекалено чувствителни или нечувствителни и заквасването да не се получи, затова силно препоръчвам термометър.
- Когато млякото е достигнало нужната температура в малко съдче разбиваме добре кисело мляко, смесването го с малко от прясното, разбъркваме добре, след което изсипваме при млякото и разбъркваме добре. Тук е може би най-тънкия момент от целия процес колко точно кисело мляко да се сложи. По книгите го пишат 1-5%. Аз лично слагам 2-3 равни лъжици к.мляко на 2 литра прясно мляко.
- Разливаме по буркани и затваряме добре капачките
- Завиваме добре по възможност с вълнено одеало и държим за около 3-4ч.
- След това изваждаме бурканите, отваряме капачките и оставяме до изстине нацяло, след което прибираме в хладилника да се изстуди добре и е готово за консумация.
Ами...толкова от мен! Ще се радвам много ако съм успял да стимулирам поне един човек да направи тази крачка и да опита. Вкусът няма нищо общо с този от магазините, а това което ще направите ще бъде полезно не само на вас! Какво по-хубаво от това...
