Бананови палачинки с овесени ядки (обновена)

Последните месеци покрай всичките ремонти и ужасния обем от работа буквално бях изгубил цялото си въображение, сили и желание да готвя... Тежка година изпълнена с купища предизвикателства, която е на път да си отиде и да остави сладко-киселия си привкус за дълго. Тази седмица обаче щеше да е последната работна за годината за мен и това сякаш събуди в мен оживление и всеки изминал ден това ме караше повече и повече да усещам празничното настроение. И ето ме в края на седмицата удобно легнал на диванчето, завит с одеалце и с чаша ароматно кафе в ръка. Най-накрая! Дълго чаканата почивка дойде. Aх какво удовлетворение изпитвам и съм много щастлив, защото поне за малко ще имам време за себе си и най-близките ми. Вдъхновението за експерименти дойде още преди края на седмицата преди 2-3 дни, когато вечерта бях на по питие с добри приятели и точно преди да се разделим с единия, той тръгна да ми споделя колко готина закуска си правел - палачинки с овесени ядки; много лесно било само блендер ти трябвало, обаче така и не каза рецептата, качи се в колата и отпраши. Викам си, ще я видим тая работа. У дома имах 4-5 банана яко почернели и от няколко дни ежедневно експлоатирах новия ни блендер правейки си бананови смутита, само и само да не се наложи да хвърля бананите и си викам т'ва ще е - Бананови палачинки! Станах сутринта, прехвърлих набързо няколко рецепти в нета, за да се ориентирам и реших да направя само няколко бройки, колкото да закуся и за проба (със стандартната ми рецепта за палачинки стават около 20 палачинки). 

Продуктите (за 4 броя палачинки):

• 1 яйце
• 1 банан
• 50гр. овесени ядки 
• 100мл. прясно мляко
• 1 с.л брашно (с връх)
• сол 
• захар
• бакпулвер

Смлях овесените ядки в блендера на максимално ситно, след което добавих един банан накъсан на малки парченца, брашното  и прясното мляко и блиндирах до хомогенна кашичка.  

В купичка разбих едно яйце с щипка сол и захар и добавих много малко бакпулвер (едвам на връхчето на кафяна лъжичка). Към яйцето прибавих вече разбитата смес. (Опитвал съм с добавяне на абсолютно всички съставки в блендера наведнъж - пак става.) Пека в нагорещен тефлонов тиган за палачинки без мазнина, като обръщам палачинките подхващайки ги от единия края с нещо (шпатулка, нож...каквото имате под ръка и ви е удобно), след което внимателно ги обръщам с ръка. Понеже съм наясно колко са чувствителни палачилките към количествата продукти, а и няма как всеки път да ви става абсолютно еднаква сместа (все пак най-малкото бананите са с различен размер), бих ви препоръчал ако ви се стори сместа много гъста и не се разлива добре по тигана да добавите още малко прясно мляко, но като казвам малко имам предвид МАЛКО, защото както вече казах тези сладурчета са много чувствителни. Ако пък е много рядка добавете малко брашно за да сгъстите. Палачинките станаха невероятно пухкави и ароматни, така че ако се захванете с тях ви пожелавам да се получат поне толкова добре и да останете доволни от предложението!

Моята нова лаборатория

Здравейте отново,

след пауза по-дълга от очакваното отново дойде време да отделя нужното и на блога ми. Бях Ви споменал, че сме в процес на закупуване на ново жилище и след всичко, през което преминах твърдно мога да заявя, че това си е ИСТИНСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ! Ако тръгна да изпадам в подробности, гарантирано този пост ще се превърне минимум в новела, затова ще ви спестя голяма част от авантюрите, които съпътстваха покупката, ремонта и обзавеждането на това жилище. Само ще кажа, че първия оглед на жилището бе в началото на Април, а сега сме... Декември. Кухнята бе последното парче от пъзела по обясними причини и за ремонта и обзавеждането отделихме доволно количество време, спирайки се на почти всеки детайл.

Ето така изглеждаше тя при покупката:

С големите мераци, които имам в кухнята бях твърдо решен, че искам изцяло нова кухня, затова реших да пусна всичко за продан в ОЛХ-а и да ви каже честно останах изненадам, колко мераклии имаше.

Разкарахме всичко от там и това бе резултата:

Естесвено махнахме и старите плочки, сменихме водопровода и пуснахме още малко контакти:

Всичко вървеше нормално - приключихме всички мръсни дейности като мазилки, шпакловки, сложихме новите плочки, бяхме почнали вече боята, сложихме контакти, пуснах си и един ключ за лед осветлението, което щеше да е над мивката и един ден докато слагах рамките на контактите леееко се подпрях на ключа за лед осветлението и БАМ... късо съединение! Бушона падна, цъкнах обратно ключа в изключено положение и си викам НИЩО - вързали са грешно ключа, ще го оправят... да ама НЕ! Вдигам предпазителя, ама ток само в банята :D ..Брех! Счупих телефоните на всичко познати еладжии, ама в петък към края на работния ден всеки се готви за някъде и няма кой, та си откарахме на свещи. На другия ден идва един майстор - ръчка там нещо и го оправи, аз излезнах да свърша някакви задачи и жената звъни след 2 часа и ми вика: "Идвай си щото ток пак нямаме"... Ужас! И се почнаха - втори майстор, трети майстор, никой не знае къде е проблема и всеки казва - тва е много странно, щото тока ту тръгва навсякъде, ту го няма никъде. И се стигна до решението, че трябва да се кърти, защото явно нещо някъде сме наранили някой кабел.

Поизкъртихме хубаво на 4-5 места, намерихме проблемия кабел, който бил давал отечка обаче греда - оказа се че кабела отива в хола (facepalm) и ми казаха - "Да не те плашим, ама може да се наложи да къртим оттатък". На другия ден намерихме друг майстор, който слава богу беше гуру. Дойде, каза това е късо съединение, анализира мрежата за 10 мин, копна над вратата, намери го и го оправи. Да е жив и здрав!

                     

И така след няколко дни мъки, купища разходи и две вечери на свещи в крайна сметка решихме проблема, за жалост обаче само частично, защото се окача, че не цялата ел.инсталация е сменена (както аз си мислех) и сега не е ясно до кога ще си имам читав ток! Ама какво да се прави - човек се учел цял живот!

От много време, още преди да наберат такава популярност много ми харесваха белите кухни с дървени плотове, та бях решил това да е! В Икеа си харесах профил, но се оказа, че кухнята е крайно нестандартна за Икеа и ще изгубя някакви пространства, а не можех да си го позволя с тази малка кухня (малко над 9кв.м.). Затова потърсих по другите фирми за кухни и за щастие открих нещо, което много наподобяваше Икейския профил Bodbyn.

Ето и в няколко стъпки инсталацията на кухнята :)

Относно уредите - реших да заложа на AEG. Понеже уредите от тази марка са си по-скъпички след дълго проучване намерих магазин, който предлага стоки изтеглени от немския пазар поради транспортни дефекти и така си взех уреди, който се предполага че са с високо качество и добра цена компенсирана от леките външни дефекти.
Както се вижда от снимките има още доста неща за довършване - имам още 3 вратички за слагане, цоклите, мисля да сложа корниз до мивката на който да закача сушилник и т.н., така че като измайсторя съвсем всичко ще се похваля пак :)

Надявам се да съм ви бил полезен с този пост, аз лично съм много доволен от цялото това приключение, не само защото имам нова кухня, а и защото натрупах доста опит, който със сигурност ще ми бъде полезен за напред! И още по-важното - ще мога да майсторя с нова доза вдъхновение!

Фетучини с бекон, сметана, чери домати и босилекова паста

Малко ви бях поизоставил в последно време, но си трябва и отдих. Зимата освен от работа се смазах и от готвене, та си беше време за по дълга почивка. Ходихме на море за цели 2 седмици, които бяха страхотно изкарани при наши добри приятели. Рецептата, която днес ви представям е за бърз и лесен обяд или пък вечеря. Специално приготвена за нашият домакин на морето (Поздрави, Марто :)).

В момента сме в процес на смяна на жилище, (най-накрая ще си имаме нова и модерна кухня :)), което автоматично означава 1-2 месеца пауза, защото този процес си е зверски ангажиращ, но пък после ще наваксам!

Сега малко инфо за това, което ще готвим - Фетучините са вид италианска паста от твърда пшеница на твърди плоски ленти, навити на руло.Наричат ги още "Тренете". Лично за мен на пръв поглед, пък и на вкус са много близки до талиателите. Това, което обаче ми направи впечатление е, че абсорбират повече, но може би греша. Защо си мисля така - ами обикновено когато готвя талиатели от този тип със сметана, като залея сметаната накрая и дръпна от огъня талиателите се запазват сочни. Това, което се случи тук с фетучините бе, че сложих повече сметана отколкото обикновено слагам и за секунди сякаш бе попита от тях. Може пък и да е било от силата на котлона, но аз ви казвам да си го имате впредвид.

Ето и продуктите за 3-4 порции:

• 1 пакет фетучини (ние ги намерихме в Билла), мисля 250гр.
• 10 бр. чери доматчета
• 150-200 гр. бекон
• 1 средна глава лук
• 1/2 скилидка чесън
• зехтин
• сол
• захар
• черен пипер
• малка кутийка готварска сметана (200мл.)

За босилековата паста:

• сол
• чесън (1/2 скилидка)
• 1/2 връзка пресен босилек
• кашу (10-тина ядки)
• зехтин

Понеже в тази рецепта нещата се случват много бързо ще ви препоръчам да си приготвите босилековата паста предварително. В хаванче стривате на много ситно босилека, много малко чесън (може би 1/3 скилидка), добавяте и счуквате на ситно няколко ядки кашу (примерно 6-7), довабяте зехтин на тънка струйка при постоянно бъркане и сте готови :)

От пакета с фетучините отделяте по 3 рулца за порция и варите във вряща, леко подсолена вода около 1 мин. по-малко от посоченото на пакета. Вземете под внимание това, че момента с пастата винаги е много тънък и лесно може да я преварите, има и риск да остане леко сурова ако пък я извадите прекалено рано. След като сварите пастата я отцеждате в гевгир и заливате добре със студена вода за да спрете процеса на готвене. След това аз лично им капвам малко зехтин и леко с ръка ги разджурквам, за да може като се върна към тях след малко да не са слепнали една за друга.

Нарязваме на ситно лука и чесъна (остатъка от скилидката чесън), а бекона на ленти. В уок запържваме леко лука с чесъна, добавяме бекона и пържим за минута, две до лек загар. Добавяме черитата (цели или на половинки - както пожелаете) поръсваме с 2-3 щипки сол и щипка захар и пържим още около минутка две.
Изспипваме фетучините вътре и поразбъркваме за минутка. Заливаме със сметаната, разбъркваме отново, дърпаме от огъня и сме готови да сервираме. Обикновено на паста за трима не слагам повече от 100мл. сметана, но в случай както вече споменах по-горе се наложи да сложа повече, т.е. цялата :)

Сервираме фетучините поръсени с няколко ч.л от босилековото песто, прясно смлян черен пипер и няколко капки зехтин. Препоръчително е да поръсите и с пармезан! Да ви е сладко!