петък, 26 февруари 2016 г.

Картофени кюфтенца със спанак, моркови и рукола


Още когато Ви представях спаначения киш, ви бях споменал, че има едни спаначени кюфтенца, които много харесваме вкъщи. Е, тези не са точно същите, но много се доближават. Честно казано сега, когато направих и тази им вариация установих, че спанак е господаря така или иначе, вкусът му просто си доминира. Вариантът, който предните пъти приготвях беше като класическо картофено кюфте, само че със спанак. В тези сега добавих доста морков и рукола. Имаше лека разлика във вкуса разбира се, но все са си спаначени. Тези с моркова и руколата много ми харесаха и следващия път непременно ще сложа повече рукола защото за жалост нещо не можах да я усетя хубаво, а много харесвам вкуса и.


Стига вече тинтири-минтири, време е за продуктите:
  • 300 гр. суров спанак
  • 2 картофа
  • 1 голям морков
  • рукола на вкус
  • 100 гр. сирене
  • 50 гр. кашкавал
  • 2 скилидки чесън
  • 1 яйце
  • зехтин
  • 20 гр. масло
  • сол 
  • черен пипер
Начин на приготвяне:
  • Слагаме картофите да се варят
  • През това време настъргваме моркова на ренде, измивам добре спанака, нарязваме го на ситно и го задушавам в парче масло и малко зехтин заедно с морковите и чесън (за него ползвам преса, но може просто да го нарежете на ситно). След като всичко поомекенне сваляте от огъня и изсипвате в удобен съд (купа)
  • В купата слагате всички останали продукти - 1 яйце, руколата нарязана на едно, натрошено сирене, кашкавал нарязан на малки кубчета, сол, черен пипер и картофите който сме намачкали натрошили на ситно. 
  • Разбъркваме всичко много добре, малко намазнявам ръцете и оформям малки кюфтенца, нареждам в тава върху хартия за печене, капвам по няколко капки зехтин на всяко кюфтенце и пека на 200 градуса за около 30 мин или до златист загар.
  • В случая съм сервирал със заквасена сметана и кисело мляко, може и само с кисело  мляко и малко чесън и копър или пък както на вас ви харесват!







сряда, 24 февруари 2016 г.

Суров чийзкейк с маскарпоне и праскови




Тази рецепта е вдъхновена от една заведение за бързо хранене. В периодът, в който се местихме в новото жилище нямахме нито сили, нито желание да готвим, а през част от времето си нямахме и кяхня..

Във въпросното задеведение, освен, че си готвеха доста добре основните ястия правеха и все още правят страхотни десерти. Един от тях е Прасковен чийзкейк с маскарпоне. Опитахме се на няколко пъти да вземем рецепта, но разбира се не ни я дадоха. Това, което успях да изкопча, беше всъщност очевидно и за нас самите - ползваха маскарпоне, заквасена сметана, белени праскови от компот и желатин. Кое как и колко обаче си остана загадка. Затова реших да се пробвам да го докарам въпросния кейк и в този пост ще споделя резултата и мнението си, като от по-опитните бих желал да дадат съвети, за да може следващият път да станат нещата съвсем както трябва.

Продуктите:

  • 1 пакет обикновени бисквити (около 200 гр.)
  • 50-100 гр. масло (зависи, колко маслени са бисквитите)
  • 500 гр. маскарпоне
  • 400 гр. заквасена сметана
  • пудра захар на вкус
  • пакетче желатин на прах 10 гр.
  • 1 компот от праскови (по възможност белени)
Начин на приготвяне:
  • В чашка изсипвате желатина и го заливате с около 70-80мл. студена вода. Оставяте го да набъбне, при мен отне около 30 мин
През това време:

  • Бисквитите се разбиват с блендер или на ръка на много ситно. Добавяте предварително разтопеното масло и разбърквате добре. Изсипвате сместа във форма с падащо дъно 26 см. и притискате много добре по цялото дъна за да полъчи стегнат бласт. Печете около 10 мин на 180 градуса, след което вадите от фурната и оставяте да изстине напълно
  • В купа разбивате маскарпонето и заквасената сметана, заедно с пудрата захар (става много бързо), след което прибирате в хладилника
  • Отрязвате си тънки резенчета праскова за окраса отгоре (в моя случай 12 бр.), а останалите праскови режете на ситни парченца
  • След като желатина е набъбнал, го разтапяте на водна баня, но без да го завирате! Това е много важно, заври ли, няма да стегне! След това го оставяте леко да изстине.
  • Вадите крема от хладилника, добавяте нарязаните на ситно праскови, малко сок от бурката (аз сложих около 50мл) ,желатина и разбървате добре.
  • Изсипвате върху блата, заглаждате и нареждате резените прасковите отгоре, след което прибирате да стегне добре в хладилника. Незнам точно колко, при мен си стоя цяла нощ, но си мисля, че поне 3-4 часа за да стегне хубаво:
  • Преди да махнете борда и да сервирате, минете с нощ накиснат в гореща вода плътно по стените, за да не би случайно като отваряте борда да нарушите структурата на кейка. Честно казано не ми се вярва, но е хубаво човек да се презастрахова.

Коментари:
  • Използвах около 100гр. пудра захар, и не ми е достатъчно сладко, затова мисля да удвоя следващият път
  • Кейкът, които сме яли във въпросното заведение има много наситен вкус и не е толкова маслен, което ме кара да си мисля, че ползват по-малко маскарпоне и повече заквасена сметана. Смятам следващия път да опитам с 2 големи кофички заквасена сметана (1 или 2 х 400гр.) + малка кофичка маскарпоне 250гр. Логично е да е така и от финансова гледна точка
  • Онази консистенция ми е доста по-желирана сякаш и по-рядка, което ме кара да пробвам следващия път да добавя много повече сок от компота, може би към 200мл.
  • За блата използвах супер обикновени бисквити "Житен дар" и добавяйки дори 100гр. масло, блата отново стана сух и силно ронлив. Просто нямаше в близкия супермаркет бискивите, които търсех.

Бих се радвал да споделите препоръки от вашият опит, които биха могли да помогнат за достигане на желания резултат. В никакъв случай този чийзкейк не е лош, хапнахме си го с удоволствие, но просто може да стане много по-вкусен и вероятно ще стане следващия път, когато изпълня всичко, което съм посочил в коментарите си.


  



вторник, 23 февруари 2016 г.

Ризото със сушени домати и фъстъци


Тази рецешта е истинска измишльотина, казвам ви. Има дни, в който просто не си подготвен да готвиш нещо конкретно, обаче когато имаш бременна жена у дома (: и тя поиска нещо, то нейната дума е закон. Ето защо, днешното ризото е леко шантаво, за някой дори би било и извратено, но така се получава когато човек няма достатъчно продукти у дома. Сушените домати са на почит у дома, както и черитата между другото (тая зима си мисля, че щеше да ми излезе по на схема да си изградя оранжерия). Ризото е приготвено по съвсем същия начин, със същия ориз, като тези две рецепти, като във рецептата със скаридите може да намерите по-подробна информация за вида ориз, които ползвам, както и начин на приготвяне.

Ризото със скариди
Ризото с пилешко филе и броколи

Ето и продуктите за днешната рецепта (2-3 порции):

  • около 1/3 ч.ч ориз Арборио
  • 1 скилидка чесън
  • 7-8 сушени домата
  • малко белени печени фъстци 
  • зехтин
  • сол 
  • ч.пипер
  • пармезан (по желание)
Начин на приготвяне:

Доматите, които ползвах са от тези сухите, които се продават в пликчета, накисвам ги в гореща вода поне за час за да може да се отпуснат, след което ги режа на ситно, заедно с чесъна. Ако са от онези в бурканче със зехтин, предварително накисване не е нужно. Запържвам леко в струйка зехтин, добавям ориза, разбърквам и без да го пържа директно наливам топла вода. Ориза завира набързичко, след което почвам да бъркам и при извиране на водата да доливам и така, докато ориза оври. След  като е готов нарязвам шепа фъстъци на ситно и ги добавям като разбърквам. Овкусявам със сол и ч.пипер, ако си го представяте с друга подправка - не се двуумете. Сервирам ризотот топло с поръсен пармезан по желание. Да ви е сладко!

неделя, 21 февруари 2016 г.

Моята нова лаборатория vol.2

В края на миналата година ви споделих част от приключенията си покрай новата кухня. Тогава все още не беше завършена заради това, че фирмата изпълнител типично по български беше много коректна докато не взе парите, след което нещата рязко тръгнаха назад. Ще спомена името на фирмата с цел анти-реклама, защото наистина не съм доволен от това, което получих като облужване - kuhnisofiq.com. Първо ми проектираха вратички, които се оказа, че не са разбрали, че трябва да имат стъкла (тези над мивката). После, за мое огромно щастие се оказа, че тези вратички няма как да се отварят, защото след като в хода на планиране променихме височината на шкафовете, никой не беше пресметнал, че с новата височина, вратичките вече ще опират в отсрещния шкаф. Оказа се, че човекът, който монтира кухнята (много добро момче), предпочита да отиде да му направят вратичките на друго място, защото така или иначе ще трябва той да ги плати, защото него ще го изкарат виновен за тази грешка, а и щяло да стане по-бързо там. Бях категоричен, че ако има разминаване в цвета, било то и леко дори, ще върна вратичките. Близо 2 месеца по-късно вратичките пристигнаха, разбира се бялата не беше същото бяло! На всичкото отгоре вратичките имат разни пукнатини на места, но просто толкова много време ги чаках, че реших за момента да ги задържа и да ги сменям в последствие, защото просто нямам нерви. 

Междувременно не бяхме сложили още всички цокли, както и едната вратичка и няколкото дружки, което направихме съвсем скоро, а водобранните лайсни стояха 2 месеца на терасата да чакат някой да ги монтира, като през цялото това време докато съм миел с едната ръка, с другата бършех плочките, защото от тях водата директно се стичаше зад шкафа, която междувременно разду още първата вечер, защото се оказа че капело от сифона! Разбира се, сам си го оправих проблема, че току виж още щеше да съществува. Монтажиста като дойде да слага последните неща се оказа, че не е слагал такива водобранни лайсни и ще ми прати негов колега, който има такава машина за рязане под ъгъл - чаках го само 3 седмици! И така... след като кухнята трябваше да бъде изцяло монтирана в края на октомври, 4 месеца по-късно имам завършена кухня!!!

Ето и финалния варинат, като слагам старата снимка от първата статия и сегашната за сравнение:



събота, 20 февруари 2016 г.

Шоколадов кекс с червено вино / So into Food vol.2



Ето го и второ предложение от моето участие в "So into Food", брой 2. Още в самото предложение за участие една фраза ми се наби на очи. Тематиката този път бе "Вино и шоколад" и там някъде из текста на поканата пишеше "А защо не и двете заедно". Започнах да проучвам рецепти и попаднах на тази на Ирина Купенска от "Sunshine`s Kitchen". Снимките бяха толкова преластяващи, че нямаше как да не я пробвам. Имах почти всички продукти под ръка, а онези които нямах, замених с подобни. Общо взето промених 3-4 съставки и много леко количествата. Стана страхотен, наситено шоколадов кекс, мек, влажен, и много ароматен...просто страхотен! Затова, ако не сте пробвали това чудо, не се бавете и запрятайте ръкави!

Продукти:


  • 125 гр. краве масло на стайна температура
  • 200 гр. Кафява нерафинирана захар Мусковадо (150-180гр. обикновена кафява захар)  
  • 150 гр. бяла захар 
  • 3 яйца на стайна температура
  • кората на една мандарина/портокал, настъргана
  • 250 мл. червено вино
  • 200г брашно 
  • 50гр. Нискомаслено какао (Dr.Oetker)
  • 1 с.л. брашно от рожков (може да се допълни с още 10 гр. Какао ако нямате ржково брашно)
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • 1/4 ч.л. сода бикарбонат
  • щипка сол


       Начин на приготвяне:

Всички сухи съставки (какаото, брашното, содата, бакпулвера и солта) се смесват заедно
· В друг, голям съд (дълбока купа) се разбиват маслото с двата вида захар, докато стане пухкава смес и маслото бъде перфектно разнесено (отнема около 4-5 мин., като първоначално се бърка на по-бавна скорост на миксера ). Ако използвате захар Мусковадо е препоръчително предварително да разбиете с ръка по-едрите бучици, които често се образуват, заради това че захарта е влажна.
· Добавят се 1 по 1 яйцата, като след всяко се разбърква добре, заедно с това се добавя и настърганата кора от мандарина/портокал
· Сухите съставки и виното се добавят на няколко пъти, като се редуват.
· Фурната се загрява на 180°C. Форма за кекс (23см) се намазва с масло и поръсва с какао.
· Сместа се изсипва във формата и се пече в загрятата вече фурна за около 40 минути или до суха клечка.
· Готовия кекс се изважда от фурната да почива за около 10 мин., след което се обръща върху метална скара и се оставя да изстине напълно.

вторник, 16 февруари 2016 г.

Свински вратни пържоли на фурна / So Into Food vol.2


Този пост малко закъсня, обаче последните дни нещо много работа и даже не ми оставаше време да copy/paste рецептата и снимките. По-спокойно не се очертава да е скоро, затова измормен, неизморен, ето ме тук!

Ако все още не сте попаднали на SoIntoFood, време е да разберете за него! :)

SoIntoFood е първото блогосписание на Български език и преди няколко дни излезе неговия втори брой. За мое огромно щастие бях поканен да участвам в него и рецептата, която ще ви представя днес е едната от двете, с които се записах в историята на SoIntoFood. Искам още веднъж, този път публично да благодаря на създателката Мария Янева и главната редакторка Гергана Лазарова, затова че ми гласуваха доверие и бях поканен да участвам! Желая им успех и занапред и нека са все така целеустремени и всеотдайни! Тук може да посетите фейсбук страницата на блогосписанието, а новия брой може да прочетете тук.

Ето и рецептата. Продуктите са за 4 души:
  • 4 бр. Свински вратни пържоли
  • 2-3 с.л. зехтин (олио)
  • 30 гр. Краве масло
  • 1-2 скилидки чесън
  • 100 мл. Червено вино
  • 50 мл. Вода
  • Подправки (сол, черен пипер, кимион, розмарин), може и други по ваш избор


Начин на приготвяне:

  • За предпочитане за по-дебели пържоли. Пържолите запечатайте в нагорещен тиган без мазнина. Отнема около 2 мин.от всяка страна
  • В купичка стрийте  добре чесъна в около 1 ч.л. сол. Към него добавете останалите подправки заедно със зехтина (олиото) и разбъркайте добре
  • С полуената смес овкусете всички пържоли, наредете в тавичка, полейте с виното и водата, 
  • покрийте плътно с метално фолио и печете в загрята на 170-180° фурна за около 75 мин
  • След това открийте и запечете за около още 15-20мин., като поливате периодично със соса за да не изсъхнат.
  • Може да гарнирате с гъби изпържени в масло или пък да с картофено пюре и зеленчуци на фурна.

сряда, 10 февруари 2016 г.

Салата от спанак и киноа с медено горчичен дресинг


Понеже обещах и съм човек, който държи на думата си - ето я и салата с киноа. Признавам си, копирам я от "Happy", но пък какво от това, дори още по-хубаво - шансът някой да я е опитвал там и да иска да си я приготви у дома не е никак малък и ще се радвам да пробва моя вариант и да му хареса. Казвам ви да си знаете - салатата не е от най-бързите! При мен тя бе планувана два дни напред. Накиснах си около 250-300 гр. киноа за да мога с част от нея да приготвя ето тези пълнени чушки и да ми остане за салата. Досадно е това с накисването, ама какво да се прави, казват че така е редно да се прави! Другото досадно нещо на тази салата е спанакът. Не дай си боже да е някакъв кален.. едни 10 минути миене на листа не ви мърдат! За сметка на това обаче салата е много вкусна и според мен целия този труд си струва :)

Продукти за салатата (за 2 порции):

  • 300 гр. спанак
  • 50 гр. киноа (това е грамажа преди накисване и варене)
  • 50 гр. краве сирене
  • 2 яйца
  • 5-6 чери домата
Продукти за дресинга:
  • дижонска горчица
  • соев сос 
  • балсамов оцет
  • мед
  • зехтин
  • чесън
  • сол
Приготвяне:
  • Киноата, която предварително е накисната (12-24ч.) се изплаква добре и се вари на среден огън за около 15-20 минути. Заврете водата преди да пуснете киноа-та вътре. Ако решите да осолявате не правете това предварително, а чак накрая на варенето.
  • Отделете само листата на спанака (без дръжките), измийте добре и бланширайте (потопете във вряща вода) за около 1-2 мин., не повече. След това съберете спанака в шепи и отцете добре водата от него като хубаво го постискате. След това нарежете на не много ситно
  • Сварете две яйце за около 7 мин., за да останат леко рохки. Обелете и нарежете на ситно
  • Чери доматите също нарежете на ситно
  • Натрошете сиренето също на малки парченца

За дресинга:
Дресингите винаги правя на око, но за да съм полезен ще се опитам да ви ориентирам с приблизителни мерки. 

  • В купичка сипете малко сол (около 1 ч.л.), скилидка чесън и стрийте добре. Хаванче също ще свърши работа. 
  • Добавете 3 ч.л соев сос (аз ползвам естествено приготвен на Кикоман), 1 ч.л. дижонска горчица, няколко капки балсамов оцет, 1 ч.л. мед. Разбъркайте добре
  • Започнете да добавяте зехтина на тънка струйка при постоянно бъркане
  • Опитайте го и добате нещо ако е нужно. Ако е много кисел - добавете още малко мед, Може да добавите допълнително зехтин, ако ви се струва много агресивен - зехтинът ще го направи по-мек. Общо взето тук вече е малко строго индивидуално на кой какво му харесва. Аз на моя този път му добавих и малко течна сметана, май тя също помогна да омекоти вкуса му.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Пълнени чушки/тиквички с киноа


Пуста и киноа, най-сетне стигнах и до нея. Голямо овъртане беше как да я приготвя, да я кисна ли, да не я ли кисна?! Какво да сготвя с нея? В крайна сметка се спрях на две рецепти, като днес ще ви представя първата, а тези дни ще споделя и другата. Не мога да гарантирам дали техниката ми на приготвяне на киноа е правилна, но мога да гарантирам, че чушките и тиквичките станаха божествени! В интернет има много различно инфо, но аз реших да я накисна за денонощие, източникът който ползват посочва тя да се накисва 12-24ч. преди консумация, като на няколко места прочетох, че след тези часове можем директно да я консумираме. Аз обаче реших да хем да я кисна, хем да я позадъша, хем да я пека. Рецептата е за смесена тава от пълнени чушки и тиквички. Разбира се вие винаги може да направите само едното или само другото, просто аз така го измислих в движение.

Продукти:
  • 5-6 бр. червени чушки (по-прави и тумбести по възможност за да е по-лесно пълненето)
  • 3 бр. малки към средни тиквички
  • 150 гр. киноа (накисната предварително)
  • 2 скилидки чесън
  • 1 глава лук
  • 1 малък морков
  • 2-3 с.л. домати от консерва
  • 2 зелени стръка целина
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • босилек
  • мед/захар
Приготвяне:
  • Тиквичките отрязвате по дължина на половина, след което издълбавате с лъжица сърцевината им
  • Нарязвате всички зеленчуци на ситно, включително и сърцевината от тиквичките
  • В дълбок тиган загрявате 2-3 с.л. зехтин и запържвате последователно лука и чесъна, морковите, целината, тиквичките и накрая доматите
  • Добавяте 1 ч.л. мед, сол на вкус, щипка босилек, накрая добавете киноата (изплакнете и отцедете водата от нея) и оставете да покъкри няколко минутки докато плънката хубаво се сгъсти.









  • Свалете от котлона и докато изстива почистете чушките, като: 1. отрежете капачетата и махнете семките от тях; 2. почистите семките от самите чушки
  • Напълнете чушките, но не съвсем до горе, за да може да ги затапите с техните им капачета, като ги вкарате малко навътре. Леко обрежете капачетата за да влезнат по лесно в чушките, иначе рискувате да цепнете чушките. Напълнете и тиквичките.
  • С остър нож направете по няколко дупки отдолу на чушките и тиквичките. Това е с цел водата, която налеем в тавата да може се абсорбира хубаво от киноата вътре. Това ще направи плънката сочна :)
  • След като сте напълнили и наредили чушките и тиквичките в тавата, сипете около 1-1.5 ч.ч вода и печете до готовност в загрята на 180-190°
Чушките сервирам с бял сос, ето и продуктите за него: 
  • 1. ч.л брашно
  • 2 с.л. к.мляко
  • 20 гр. масло
  • сол
  • ч.пипер
  • В съд разбивам яйцето, след което добавям к.мляко и отново разбивам добре. 
  • В нагорещен тиган или малка касерола загрявам маслото и запържвам брашното. 
  • В момента, в който изсипя брашното намалям котлона на слаб огън. 
  • Разбърквам добре брашното с маслото, след което добавям разбитото яйце с к.мляко.и при непрестанно бъркане сгъстявам соса, като добавям накрая солта и ч.пипер. Имайте впредвид, че ако котлонът е прекалено горещ е възможно яйцето да се пресече.

неделя, 7 февруари 2016 г.

Чийзкейк Филаделфия


Тази година празнувах два пъти рождения си ден, не без причина разбира се! Първо, че се падаше в Понеделник и знам, че направя ли го тогава или ше се пръснем рано или ше ни е много тежък Вторника; Второ, че тази година беше по специална, защото е юбилейната 30-та!; И трето - преди нова година се чух с един от малкото ми много близки хора и се оказа, че на 5-ти февруари Петък ще е в София. Всъщност само това ми беше достатъчно моментално да го планирам по този начин! Петъкът наближаваше, а аз се чудех много с какво да нагостя дузината гости, които очаквах. Бях сигурен в едно - не искам тази година да премине в сноване между хола и кухнята и да не си видя гостите, заради хилядите гозби, които искам да им представя. Затова реших, че ще опъна едни хубави мезета по масата и всичко останало ще е предварително приготвено и ще стои на "stand by" във фурната. Разбира се това означаваше простичко, но вкусно ядене и за да направя вечерта по-специална и всички да останат доволни от хапването десерта трябваше да изненада всички. Е..така и се случи, та чак в списъка на изненаданите попаднах и аз! Страхотия! У дома много обичаме чийзкейк, но никога не го бяхме приготвяли вкъщи. По разни гостита съм хапвал домашно приготвен, но "фалшив", т.е. без печене. Пак е хубав, но този е различен! Този е наистина специален и носи полъха на онези прекрасни чийзкейкове, които човек може да хапне в САЩ например! Много, много нежен, пухкав и безкрайно вкусен!

Ето и продуктите:

За основата:
  • 200 гр. бисквити 
  • 100 гр. масло
  • 30-40 гр. пудра захар
  • щипка сол
За крема:
  • 5 пакетчета крема сирене Филаделфия (5 х 175 = 875 гр.)
  • 150 гр. течна сладкарска сметана
  • 150 гр. заквасена сметана
  • 250 гр. пудра захар
  • 6 яйца
  • кората на 2 лимона (в оригиналната рецепта е с лайм)
  • ванилия на око, около 1/3 ч.л. (в оригиналната рецепта е с 1 шушулка)
  • щипка сол
Начин на приготвяне:
Искам да направя едно уточнение за бисквитите. Не бях много щастлив с тези, които аз реших да ползвам, а именно "Роден Край" с орехи (пакет от 210 гр.). След като ги блинирах станаха ситни като брашно, това направи блата леко нестабилен при сервиране и на места остана залепнал за основата. Следващият път ще заложа на пълнозърнести бисквите, от онези които след като добре стриете или блиндира запазват по-зърнеста консистенцията и според мен ще стоят по-добре като основа. Сещам се за едни такива на DIGESTIVE и съвсем отговорно бих ги препоръчал пред тези на "Роден край", които аз ползвах. Разбира се, може да ползвате и всякакъв друг вид, които мислите че ще ви свърши работа, но взависимост от вида им препоръчвам да съобразите количеството масло и захар.

  • Всички продукти, трябва да са със стайна температура!
  • За кейка ползвайте форма с падащо дъно 26 см, като преди да започнете - изолирайте добре с метално фолио формичката отвън. Това се прави с цел да предпазите евентуалното навлизане на вода откъм основата, защото чийзкейка се пече на водна баня.
  • Блиндирате или натрошавате на ръка до много ситно бисквитите, омесвате ги с пудрата захар, солта и маслото, което предварително разтапяте. Изсипвате основата във формичка с падащо дъно с диаметър 26 см. Разстилате равномерно и притискате добре с пръсти за да оформите стегната равна основа.  Печете за 10 мин. в загрята фурна на 180°С.
  • След като изпечете блата оставете го да изстине напълно, като през това време пригответе крема
  • В купа разбийте с миксер крема сиренето и пудрата захар
  • Добавете яйцата едно по едно, като след всяко разбивайте добре
  • Добавете солта, лимоновата кора и ванилията и отново разбъркайте добре
  • Последно добавете течната и заквасената сметана и отново разбъркайте добре. Препоръчително е да разбъркате предварително заквасената сметана до гладка смес
  • Изсипвате сместа във формата за печене върху вече изстиналия блат и печете за 90 мин. на загрята до 160°С фурна на водна баня.
  • След 90 мин. изключете фурната, леко я открехнете и оставете да изстива. Нужно е чийзкейка да изстива бавно без рязка промяна в температура, иначе ще се напука
  • След като е вече поизстинал извадете от фурната, изчакайте да изстине напълно и го приберете в хладилника за поне няколко часа, най-добре да пренощува. 
Сервирайте с каквото ви харесва - пресни плодове, сладко или др. В моят случай използвах сладко от сини сливи, което си мисля, че се вързва прекрасно!



Източник: http://www.kulinarno-joana.com/2011/03/cheesecake/