неделя, 11 декември 2016 г.

Бавно готвен свински джолан със зеленчуци

Това е едно от малкото неща, които успявам да пробутам на жена ми, която е почти вегетарианка. Казвам почти, защото тук-там успявам да я прилъжа с някоя мръвка, ама тези случаи са изключителна рядкост. Ще ви препоръчам задно джоланче и по възможно с кожа и кост. Така съм чувал, че задното е по-крехко, ще трябва и предно да пробвам и да видя има ли разлика. За кокалът, то е ясно, с него си става по-вкусно :)

Продукти:
  • заден джолан с кост, обикнове са със средно тегло от 1.5кг
  • 250гр. гъби
  • 1 голям морков
  • 2-3 глави лук
  • 2-3 скилидки чесън
  • 1 ябълка (опционално)
  • стрък магданоз
  • (морска) сол
  • черен пипер
  • зехтин
  • масло
  • брашно
  • вода
  • бяло вино
Начин на приготвяне:

Рецептата е много простичка - Джоланчето запечатвам на тиган със съвсем малко мазнина до златисто от всички страни. Поставям го в тава и около него нареждам всички зеленчуци нарязани на едно - гъбите на половинки, лукът на четвъртинки, скилидките чесън цели, но сплескани, а морковът на дебели колелца. Слагам и 1 бр. сладка ябълка също на четвъртинки, ако искате пробвайте, на мен ми харесва! Лукът и чесънът подлагам под самото джоланче, овкусявам с 2-3 щипки морска сол, черен пипер и разхвърлям накъсан на едро магданоз, може и направо целите стръкчета. Наливам в тавата равни части вода и бяло вино (гледайте да е хубаво), долу горе общото количесто на двете към 400мл. По принцип на око сипвам всеки път, мисля че по около 1 водна чаша вода и вино.

Последен щрих със струйка зехтин и няколко парченца масло върху зеленчуците и джолана и покривам цялата тава плътно с метално фолио, запечатвам много добре от всички крайща и започвам печенето със силно загрята фурна на 200 градуса за около 20-30мин. Идеята е водата и виното вътре да заврат. Ще разбете, че това се е случило, когато фолиото се издуе, тогава намалям фурната на 160 градуса и пека около 2 1/2ч.

След това внимателно откривам фолиото (внимавайте с парата от тавата). В паничка, чашка или друг удобен съд сипвам много малко студена вода и добавям 1 с.л брашно, разбърквам добре. Идеята е да стане гъста кашичка. След това разреждам с 3-4 с.л от бульиът от тавата и връщам обратно в тавата, като разнасям равномерно в цялата течност. С така полученият вече непрозрачен сос поливам обилно джоланчето и го връщам обратно във фурната, този път вече само на грил (горен реотан) за да запека до златисто за около 10-15 мин на 200 градуса. През това време течността в тавата ще е завряла отново и ще е сгъстила соса.

Понеже не бях помислил с какво гарнирам джолана до последния момент, трябваше да взема бързо решение и се сетих за един пакет с ориз Басмати, който ако щете вярвайте никога не бях приготвял до този момент и избора беше взет моментално :) Смятам, че е прекрасна гарнитура към джолана, надявам се и на вас да ви хареса. Наскоро гледах как Джейми Оливър го приготвя и последвах неговите инструкции, без въобще да гледам какво пише на опаковката. А именно - съотношение 1:2 ориз: вода. Оризът се измива добре и се слага в подсолена вряща вода с парченце масло и тук пак нещо от Джейми - звезден анасон или карамфил. Подправките са силнички, затова внимавайте с количествата. Аз карамфил не открих, въпрече съм сигурен че имам, защото онзи ден купих, затова пък със звезден анасон бях варил ориз и преди това и ми беше харесало. Ако не сте ползвали преди това препоръчвам много малки количества. Примерно на 1 ч.ч ориз Аз слагам 1/5 от цялата звездичка анасон, което е адски малко, но е всъщност достатъчно да придаде един приятен аромат на ориза и да прати цялото ястие на друго ниво. След като добавя оризът във врящата вода захлупвам плътно с капак, намалям котлно на слаб огън (2 от 6) и готвя точно 15мин. НЕ БЪРКАЙТЕ! Първите 5 минути докато огънят отслабне наглеждайте оризът, може водата да тръгне да ви търси, ако това се случи просто вдигнете капакът за 2-3 сек. и пак захлупете. Ще чакам отзиви, след като пробвате ;)

събота, 19 ноември 2016 г.

Тирамису (Класическа рецепта)


Здравейте,

мина доста време, но такъв е живота на бащата решил да работи от вкъщи и да помага с детете - доволно зает и изморителен. Дори и вечерта да ми останат няколко часа свободно време или клюмам на дивана/креслото или просто блуждая в или около телевизора, рядко го гледам, освен ако не е 24kitchen.

И така времето си минава, малкия вече не е толкова малък, хили се доволно, освен ако нещо не е накривил калпака, лапа си целите ръце до лактите и всичко друго що докопа минава по същия маршрут. Бебешка му работа!

Тук-там разбира се няма как въпреки всичко да получавам пориви за по-сериозно готвене и онзи ден се случи така. Абе, малко по принуда май беше работата, ама айде... Всичко дойде от там, че бях купил едно маскарпоне, което бях предвидил за един десерт. Пробвах десерта, но маскарпоне остана доста и и се почна една чуденка от около седмица период как да го оползотворя. Изчетох ред рецепти и накрая решиш да се спра на оригиналната такова, която е с вино Марсала...Греда! Пуста Марсала няма я в никой от конвенционалните супермаркети и ей го на минаха още няколко дни. Накрая стигнах до Метро, намерих си виното, прибрах се, почнах да вадя продуктите на стайна температура и познайте... Маскарпонето вече беше заминало :( Пусти късмет! Ядосах се аз и си викам - Ако щеш пък, няма да те правя! Да, обаче майка ми понеже е майка и решила да ми купи ново Маскарпоне и вечерта запретнахме ръкавите с нея.

Между другото, само да вметна - когато оставяте яйцата на стайна температура, но искате да скъсите процеса и решите да ползвате леко затоплена фурна за целта, уверете се, че сте ги извадили преди да решите да правите нещо друго във фурната...ако ме разбирате за кво ви говоря :D Добре, че имах още яйца... Казвам ви прословуто стана това правене на първото ми Тирамису, обаче много си струваше всяко препядствие

Продуктите (Всичко да е на стайна температура):


Накратко този десерт е с произход Италия и представлява напоеми с кафе бишкоти (специално предназначени за целта),покрити с пухкав крем и поръсени с какао. Кремът е смес от един основен сладкарски крем наречен Забайон, разбита сладкарска сметана и маскарпоне.

За крема Забайон

  • 4 жълтъка
  • 1/2 ч.ч. захар (около 100 гр)
  • 120 мл. вино Марсала 
======================================================================
За останалата част от крема
  • 400 гр. Маскарпоне
  • 300 гр. сладкарска сметана
========================================================================
  • бишкоти Савоярди (при мен стандартно голяма правоъгълна тава ми пое 2 реда по 18 бишкоти или общо 36 бишкоти, което бе 3/4 от пакета)
  • 350-400 мл. еспресо (аз направих 2 дози кафе и ги пуснах много дълги, защото жената кърми и не е ок да се предозирва), общо взето гледайте количеството да е толкова, силата на кафето оставям на вас :)
  •  2-3 с.л захар за кафето
  • 30-50мл. вино Марсала за добавяне към кафето (опционално)
  • какао за поръсване
Начин на приготвяне:
  • Препоръчително е да започнете с кафето. Пригответе нужното количество, добавете 2-3 с.л захар, добавете виното Марсала 30-50мл. (не е задължително) и оставете настрана да изстине добре

За крема Забайон:

ВАЖНО!!! За този крем е нужно да работите на водна баня. За целта намерете подходяща тенджера, в която да кипнете вода и купа (за препоръчване стъклена за да виждате какво се случва с водата отдолу), която да поставите върху тенжерата, за да може да готвите жълтъците на парата от водата. Купата не трябва да потъва прекалено много в тенджерата, а също и водата в тенджерата не трябва да е прекалено много. Идеята е купата поставена върху тенджерата с къкрещата вода да няма пряк досег с водата, защото вместо пухкав крем ще получите бъркани яйца. Трябва просто да ползвате парата от водата, а не самата вода.
  • Сложете тенджера с не много вода на котлон да заври
  • Докато водата завира, в купа (по възможност стъклена) разбийте на ръка 4-те жълтъка със 100-те грама захар. След като захарта се поразстопи и поичезне добавете 120-те грама вино Марсала
  • Когато водата в тенждерата кипне намалена котлона, така че водата да започне едва да къкри, след което сложете купата с разбитите вече яйца и започнете да бъркате постоянно докато не получите гладък крем. Отнема грубо 10-15 мин.
  • Когато кремът е готов изстудете го веднага. Аз го правя като запуша сифона на мивката и напълня малко вода в нея, след което оставям купата вътре и бъркам. Отнема 1-2 мин. След като е готово оставете настрана
За останалата част от крема:
  • Пригответе си 2 отделни купи - в една разбийте течната сметана с миксер до меки върхове, което ще рече да не прекалявате с бъркането :) Трябва като бръкнете с бъркалките на миксера и загребете сметана и я вдигнете от купата, връхчето да е меко и леко да увисне. В другата купа разбийте маскарпонето
========================================================================
  • Сглобете крема, като към крема Забайон добавите разбитото маскарпоне и хомогенизирате. След това добавете и разбитата течна сметана и с шпатула/дървена лъжица разбъркайте леко и внимателно загребвайку отдолу нагоре. Не прекалявайте с бъркането, кремът трябва да остане лек и пухкав. НЕ ПОЛЗВАЙТЕ МИКСЕР!
Време е за реденето на сладкиша: 
  • Пригответе си правоъгълна тава, като препоръчвам да направите една "суха тренировка", като наредите първия ред бишкоти в сухо състояние, за да видите как е най-добре да ги разположите в тавата. След това изпразнете тавата и се пригответе за редене :)
  • Топвате бишкотите буквално за секунда в кафето и ги редите в тавата. Правите го бишкота по бишкота, защото след като бъдат топнати дори само за секунда в кафето бишкотите стават меки след още няколко секунди, през което време вие вече трябва да сте оставили бишкотата в тавата. 
  • Нареждате така първия ред, покривате с половината от крема, заглаждате, след което редите втори ред бишкоти по същата схема и покривате с остатъка от крема. Заглаждате отново, опаковате добре с прозрачно фолио и прибирате за поне 76-8 часа в хладилника, най-добре да пренощува.
  • Какаото поръсвате на всяко парче отделно, едва когато вече ще консумирате десерта
ДА ВИ Е СЛАДКО!

вторник, 30 август 2016 г.

Пилешка супичка


Здравейте,

за мен е огромна радост, че отново сядам да драскам в този блог.

Мина доста време откакто последно съм писал тук (може би 2 месеца), време което бе изпълнено с адски много емоции за мен. Време през, което бяхме дарени с едно много сладко същество, което ни държи нон-стоп изморени, но и в същото време безкрайно щастливи.

На 30.06 в 21:45 ни се роди син - Даниел; прекрасно, малко, сладко същество, което с гордост казвам ще да прилича на баща си :) Та оттогава насам вече 2 месеца всичко свързано с кулинарията стига до там, че да се забърка нещо от най-бързите неща, колкото да не умрем от глад, за много врътня в кухнята време няма! Пък и ни се падна бебе с по-сериозен рефлукс (т.е. връщане на стомашно съдаржимо), което наложи още по-сериозен режим на хранене за майката кърмачка. И както обичам да се шегувам, станах и аз кърмачка, щото както се сещате и аз съм на същия режим - все пак няма време да се готвям различни неща за мен и за нея. Та каквото яде тя, това и аз. А то не е никак разнообразно да ви кажа. Ако изброя храните, които се избягват просто ще се шашнете, ето само част от тях - всички бобови култури, домати в по-големи количества, пилешкото месо не е оферта освен ако не е домашно (всички знаем защо), чушки, патладжани, бамя, чесън и лук, босилек! Въобще ужасна история... ядат се основно риба, картофи, ориз, тиквички, тук там нещо със свинско, тараторчета и повечко тестени изделия, защото помагат за кърмата! Може би е излишно да казвам, че покрай тия теста и кила се качвам, ама туй е то... живота на младия родител. Сега съм почнал пак да тичам през ден, защото ще взема да му оттърва края!!!

Днес ще ви споделя една рецепта, която е подходяща за всички сезони и която стои в "черновите" от бая време и събира прах. Тук съм не толкова за рецептата, колкото да се покажа и кажа здравей на всички за да разберат, че съм жив :)

...Класическа рецепта, без която блогът просто няма как да мине. Както се казваше едно време в старите кулинарни ТВ предавания - Вадете лист и химикалка и записвайте :D

Продукти:
  • Пилешки фенер 
  • 1 глава кромид лук
  • 2 скилидки чесън
  • 1 морков
  • 1 зелена чушка
  • 1 червена чушка
  • 1 голям картоф
  • 4-5 пилешки дробчета (не са задължителни)
  • малко парче целина (може и прясна корен или 2-3 стръка)
  • фиде
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • сух девисил
  • пресен магданоз
За застройката:
  • 2-3 с.л. кисело мляко
  • 2 с.л. брашно
  • 1 жълтък
Начин на приготвяне:
  • В средно голяма тенджера (3л например) слагам пилешкия фенер и дробчетата (ако ползвам) в около 2 л. вода да се свари добре за около 40мин. Може да се ползва и друго пилешко месо (крилца, бяло месо, бутчетата не са супер подходящи според мен, въпреки че пак ще стане). След като водата заври намалям силата на огъня до слаба(средна), колкото само да къкри. В противен случай рискувам водата да изври прекалено много.
  • След като месцето е поовряло добре го вадя от водата и оставям да поизстине за да може да го обезкостя
  • През това време нарязвам на ситно абсолютно всички зеленчуци (БЕЗ КАРТОФИТЕ) и ги мятам да врат заедно с вече обезкостеното месо докато омекнат, отнема около 20-25 мин
  • След като вече и зеленчуците са омекнали режа картофа на кубчета и го слагам да ври
  • Когато и картофът уври слагам 1-2 топки фиде, оставям да ври 1-2 мин и изключвам котлона; започвам да подготвям застройката
  • За застройката разбивам жълтъка, към него добавям разбитото к.мляко, а след това и брашното. Разбърквам добре. Добавям по малко супа на 2-3 пъти към застройката, като всеки път разбърквам. След това изливам в супата на тънка струйка при постоянно бъркане.
  • Овкусявам със солта, ч.пипер, сухия девисил и пресния магданоз нарязан на ситно
  • Завирам много леко супата отново само за няколко минутки, това ще спомогне супата да посгъсти след като брашното поври
  • Сервира се топла, може с някоя люта чушка за апетит :)
П.С. Забравих да кажа за кокошката - понеже обичам да си рисувам и реших да я надраскам един ден ейтака докато отпускам :)



вторник, 21 юни 2016 г.

Винен кебап



Една рецепта по-скоро типична за зимата, отколкото за лятото. Всъщност беше приготвено преди месеци в още студеното време, ама едва днес и дойде редът да види бял свят, след като реших да издухам прахта от част от черновите си. Страхотно ястие, което се приготвя лесно и никога няма да ви изневери. 

Продукти (за 4-6 порции):

За кебапа
  • 600 гр. свинско месо за готвене
  • 1 голяма глава лук
  • 1 скилидка чесън
  • 1 морков
  • парче корен от целина
  • 1 ч.ч червено вино
  • 2-3 с.л. доматено пюре или 5-6 с.л. домати от консерва
  • дафинов лист
  • пресен магданоз
  • сол
  • захар
  • черен пипер на зърна
  • зехтин
За ориза:
  • 1 ч.ч ориз
  • 2 1/2 чаши вода
  • Парче лимон
  • Сол
  • Черен пипер на зърна
Начин на приготвяне:

За кебапа:

В тенджера в малко загрят зехтин запържвам до златисто нарязаните на средно едри парчета месо, след това добавям нарязаните на ситно лук, моркови, целина,  чесън докато поомекнат, накрая добавям пюрето/доматите от консерва и запържваме още малко. Добаваме чаша вино, оставяме да поизври и сипваме вода 2 пръста над месото. Варим на бавен огън за около час, час и нещо докато месото се свари.

За ориса:

В тенджера слагам ориза и водата в пропорция 1: 2 1/2 и при плътно затворен капак след като заври варя 2 минути на максимално силен огън, после 5-6 мин. на среден огън, после 2-3 на слаб, изключвам и изчаквам още 10 мин. За всички тези 20 минути не вдигам капака!!!

Възможно е да пръска наоколо вода от врящия ориз, ама се търпи и се чисти лесно :)





понеделник, 13 юни 2016 г.

Лимоново-авокадов чийзкейк


От много време се каня да направя десерт с авокадо. Откакто всъщност опитах един суров авокадов чийзкейк и страшно много ми хареса.

Така, онзи ден попаднах на една рецепта на наша добре позната съблогърка Ossigeno и реших да и пробвам рецептата. Прекалено изкусителни са и нещата, за да може човек да устои!

И така рецептата е почти на 100% възпроизведена от тук, с някой леки изменение:

  • не можах да намеря лайм, затова ползвах 1/2 лимон
  • вместо лимонова есенция ползвах кора от лимон... да, знам че ги третират с химия и че вероятно това не е най-здравословото, ама какво да се прави, нямаше есенции в магазините покрай нас, а не ми се палеше колата да ходя като луд за една есенция
  • захарта - сложих 2 чаши, ама май втората ми чаша беше бая пълничка и стана въз сладък, затова ви препоръчвам 2-те чаши захар да са по-скромни. Винаги може да доабвите ако ви се стори не достатъчно сладко, но не може да извадите (Колкото и да ви се иска!). Аз лично ще сложа 1 1/2 следващия път




петък, 27 май 2016 г.

За истинските приятели и прясната паста (Фетучини с пресни домати и песто дженовезе)


Доста време се каня да напиша този пост, има няма 3-4 месеца. Тогава на 1ви февруари навършвайки 30 години, бях много приятно изненадан от моите другари, които дори дистанционно бяха успели да се организират и да ми подарят нещо, което за мен е ценно  и следва интересите ми, а именно кулинарията. Последните месеца повъртях не малко машинката и успях да изпробвам различни технити, теста, дебелини. Има още много неща да се изпробвам и много да доусъвършенствам, но смятам резултати постигнати до момента за задоволителни и затова ще споделя до къде съм я докарал.

Прясната паста е нещо колкото просто, толкова и сложно. Приготвя се само от яйца, брашно, мазнина, и малко вода при нужда. Истина обаче е, качеството на тези продукти има ужасно голямо значение за крайния резултат.

Ето и нещата, който според мен трябва да се спазят за да се получи добра паста:

  • Да се ползват домашни яйца от щастливи, свободно отглеждани и добре хранени кокошки
  • За мазнина да се ползва висококачествен зехтин екстра-върджин
  • Брашното да е от висококачествена пшеница, или иначе казано качествено брашно. 

Продукти за 2 порции:

За пастата
  • 100 гр. брашно 
  • 1 яйце
  • 2-3 с.л. зехтин екстра върджин
  • няколко капки вода при нужда
  • щипка сол
За соса:
  • 1 голям пресен домат
  • листа босилек
  • 1 мини скилидка чесън
  • 20 гр. кедрови ядки (кашу)
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • 20 гр. пармезан

Начин на приготвяне:

За пастата:
  • Върху работен плот или в купа се смесват 1/4 грис от твърда пшеница или т.н. семолина и 3/4 брашно (в моят случай тип 00 или познато още като брашно за пица). Иначе казано 25гр. семолина + 75гр. брашно тип 00.
  • Правя кладенче в средата на брашното, добавям яйцето, зехтина и щипка сол. Разбърквам яйцето с вилица с кръгови движение, като започвам да отнемам от брашното и така докато започне да става по-твъди, след което доомесвам на ръка до гладко тесто.
  • Мачкам тестото динамично няколко минути, което активира глътенът в него и му позволява да се отпусне в последствие и да стане еластично и лесно за работа.
  • След като омеся тестото го покривам със стреч фолио за да не изсъхне и оставям да почине 15-30 мин.
  • Разделям на 2 топки, едната оставям покрита с фолиото, докато работя с другата
  • Всяка топка сплесквам до толкова, че да мога да я прекарам през най-широката част на машината. Моята машина има 6 степени на дебелина. Минавам тестото няколко пъти през най-дебелото, после по 1-2 пъти на всяко следващо нищо и така до предпоследната степен. Нея смятам за най-удачна като дебелина за видовете паста, които най-често приготвям, в този случай това са фетучини. При нужда добавям брашно при разточването.
  • Пастата варя във вряща вода, в която съм добавил сол и зехтин за около 2 мин.
За соса:

Песто дженовезе приготвям по следния начин:
  • В хаванче сипвам щипка по-едра сол, чесъна и листата босилек. Стривам добре.
  • Добавям кедровите ядки и пармезана и отново стривам добре
  • Добавям зехтин на тънка струйка при постоянно бъркане до желаната гъстота
Пастата сервирам гореща със ситно нарязаните пресни домати, пестото и настърган пармезан!

четвъртък, 26 май 2016 г.

Брускети с гриловани тиквички и котидж сирене


Тук-там гледам някакви кулинарни предавания, знам кой е Гордън Рамзи, ама честно казано не съм бил много запознат с това какви ги готви този, докато един ден не попаднах на негово предаване по 24kitchen и се позагледах. И така изгледах тон предавания с него и в едно от тях попаднах на едно много бързо хапване и преди няколко дни реших да го пробвам. Лично на мен много ми допадна, затова реших и да го споделя с вас. Става за бърза следобедна закуска, предястия, а защо не и за бърз обяд. Става дума за брускети с гриловани тикчички и котидж сирене. Днес ще пропусна многословията, че и без това ми се спи :D затова минавам направо към рецептата

Продукти (за 2-3 души):

  • 2 малки-средни тиквички
  • хляб чиабата с лук (може да замените с хляб по ваш вкус)
  • 1 малка кутийка котидж сирене (200гр.)
  • зехтин
  • 1 малък лимон
  • свежа мента (босилек)
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
Начин на приготвяне:
  • Сиренето се овкусява със сол, ч.пипер, зехтин, малко лимонов сок и ситно нарязана мента (босилек)
  • Тиквичките се режат на шайби, овкусяват се със сол, ч.пипер и зехтин, след кеото се гриловат на тигат, като се оставям лееко хрупкави
  • Хлябът се реже на филийки и също се грилова овкусен със сол и зехтин
Резултатът са  брускети с много леки и сочни брускети с приятен опушен вкус! Да ви е сладко!



четвъртък, 19 май 2016 г.

Първи стъпки в сладоледа

Вчера ви споделих за вкусната пицичка, която спретнах на рожденничката, не ви казах обаче какъв беше десета! Деняt всъщност беше много дълъг, ходихме на театър, после посетихме едно от местните добре титуловани заведения. Защо ви го казвам... решил съм да правя рубрика, в която да описвам гастрономическите си пътешествия във и извън София. За жалост установявам, че не малко от заведенията ни са въздух под налягане и трудно впечатляват с нещо друго освен с цени, понякога и с интериор. Смятам, че ще е полезно, когато след време съм посетил 20-30 места примерно. За сега обаче, оставам само с мислите си за това, че времето е кът.

Относно сладоледа - НИКОГА не бях приготвял такова чудо. Четох, четох и накрая се спрях на два варианта. Защо два? Ами защото бях решил да направя плодов сладолед с кисело мляко, което както знаете приготвяме вкъщи самим, защото имах една кутия ягоди от градината на нашите още от миналата година и бях решил, че и е време. Жената обаче не обича плодов и каза - искам ванилов! :D...Айде сега рови в нета и търси ванилов. И така...

Ето и двете рецепти, на които се спрях, после ще ви кажа и кое ми хареса в тях и кое не.

За плодовия сладолед:

  • 500 гр. замръзени ягоди
  • 500 гр. кисело мляко 
  • 50 гр. захар (или няколко лъжици мед)
Приготвянето на този е много лесно. Просто смесвате всичко в блендер, смесвате добре и оставяте да замръзне. Като първите часове през час вадите и разбивате за да намалите кристалчетата в сладоледа. При мен не се получи това с кристалчетата просто защото млякото не беше цедено, а и самите плодове съдържат малко или много вода. Смятам обаче, че с цедено мляко или сметана резултатът ще бъде задоволителен.

За ваниловия сладолед:
  • 200 мл. прясно мляко
  • 200 мл течна сладкарска сметана
  • 3 жълтъка
  • 80 гр. захар
  • 1 шушулка ванилия (2 пакетчета по ваш вкус)
  • малка щипка сол (наистина малка)
Приготвяне:
  • В тенджерка слагате мялко и сметана и загрявате до кипване, като към тях добаввяте ванилията
  • През това време разбивате жълтъците, захарта и добавяте много малко сол. Разбивате докато яйцата побелеят
  • След като мялко и сметаната тръгнат да завират ги сваляме от огъня (аз лично оставям леко да изстинат 5 мин. за всеки случай) и ги изсипвам при яйцата на тънка струика при постоянно бъркане
  • Връщам течността обратно в тенджерата и при умерен огън и постоянно бъркане сгъстявам сместа, отнема около 10 мин
  • Изсипвам сместа в кутията, която ще ползвам за сладоледа, покривам с прозрачно фолио и оставям навън да изстине , после слагам в хладилника да охладя за час-два. 
  • Изваждам от хладилника, махам фолиото, разбърквам добре и слагам във фризера.
  • Изваждам 2-3 пъти през около час в началото и разбърквам периодично
Ваниловия ми хареса много повече от плодовия, основната причина бяха кристалчетата в плодовия. Тепърва в жегите ще правя опити, та ще ви държа в течение с опитите си :)

Като за първи проби резултатите са далеч от съвършенството, но се надявам да съм ви полезен с този пост! Да ви е сладко!


Моята Домашна Пица


Този пост е малко по-специален. Първо това е така, защото днес моята скъпа съпруга навърши прекрасните 31г. Пожелавам и много много здравe, любов и хармония. Втората причина пък е свързана с първата. По повод празника и заради това, че нямаше как да се събираме с брат и за вечеря тя реши да го покани на обяд и като една истинска рожденничка направо си поръча от менюто :D И рече и отсече - ПИЦА!

Една от причините е, че някак много я съблазнява точно моята пица! През последните месеци смело мога да кажа, че не съм пропуснал седмица, в която да не замеся по една. Всичко започна с това, че искам да знам как стават нещата. И после се почна голямото пробване - различни брашна, различни рецепти, фурната и различните начини на печене, различна температура..

След редица опити бих желал да споделя моите впечатления на кратко и да се опитам да обобщя всичко, което съм разбрал до момента.

  • За хубавата пица трябват качествени продукти, като на първо място е хубавото брашно. В момента ползвам Брашно тип 00, но не защото съм забелязал огромна разлика с нашето тип 500, а просто защото знам, че така трябва. Честно да ви кажа - ами не мога да усетя голяма разлика. Поради тази причина и факта, че е 3 пъти по-скъпо обикновено смесвам тип 00 с тип 500, често слагам и пълнозърносто. Беше ми и малко трудно да го намеря, но все пак успях. Има го из разни бутикови магазинчета, най-често за италиански стоки, намира се също така и в млекарница "Добрев", има го и в един сайт, от където аз всъщност си го взех, заедно с Грисът от твърда пшеница, който пък ми е нужен за прясната паста (това ще споделя в детайли в друг пост). Ето го сайта за повече инфо
  • Винаги използвам прясна мая. Или аз нещо съм кьопав или тази сухата мая нещо не я бива. Знам, че сега много хора ще си кажат - "Ти си кьопав".. еми може и така да е, ама колкото и пъти да пробвах с нея не ми втасва, явно нещо не правя като хората.
  • Винаги пресявам брашното.
  • Почти всяка пица се приготвя с основа от доматен сос. Препоръчвам направата на пресен такъв. Процесът не е никък труден, а резултатите са страхотни. Белите доматите, рендосвате ги и ги оставяте да врат на умерен огън докато се редуцират и почти цялата вода изври. След това хубаво стривате през цедка, овкусявате и Воала!
  • Има всякакви рецепти за пица, включително и такива за инстантна (т.е. без втасване). Има и рецепти за тесто с яйце. Пробвал съм всички тези вариации, но класическия вариант, който ще споделя по-долу смятам за най-добър.
  • Казват, че добрите майстори пицари или т.н. Пицайоло (м.р) или Пицайола (ж.р) не ползват точилка. Затова и аз си поставих за цел и следвам стриктно това правило.
Относно фурната и технологията на печене - имам късмета да имам фурна, която загрява до 300 градуса, та имах възможност да изпробвам доста широк диапазон от температури, на места в рецепти съм срещал препоръчителни такива над 250 градуса. Опитвах и различни височини на печене. В крайна сметка лично за мен  и моята фурна много добре работи 230 градуса, по средата на вентилатор. Времето за печене ще да зависи от дебелината на пицата според мен, но аз я разтилам доста тъничко, като оставям малко по дебел край - като борд, който да пази плънката да не изтече навън и пека около 10-12 мин.

Връщам се на Рождения ден и искам да ви споделя днешната пица, която вероятно без да изненадвам вече никой е вегетарианска.

Ето и продуктите за 2 пици с размер 30см:

За тестото:
  • 400 гр. брашно (в моят случай 200 гр. тип 00, 100гр. тип 500, 100гр. пълнозърнесто)
  • 200 мл. хладка вода
  • 8-10 гр. прясна мая
  • 1 ч.л. сол
  • щипка захар
  • 2-3 с.л. зехтин екстра върджин
За плънката:
  • доматен сос
  • 350 гр. моцарела
  • 100 гр. сирене
  • бейби спанак (може и по-крехките листа от обикновен)
  • рукола
  • 4 яйца
  • листа босилек
  • зехтин екстра върджин
Начин на приготвяне:
  • В малка купичка сложете маята, щипка захар, малко вода и малко брашно. Разбъркайте до хомогенна кашичка и оставете за 10тина мин. да набъбне. Много важна роля тук играе захарта и хладката/топла вода. Искам да направя МНОГО ВАЖНА забележка. Ако водата ви е прекалено топла рискувате да пресечете маята и да не втаса.
  • В купа пресейте през сито брашното, добавете солта и разбъркайте. След като маята набъбне добавете я заедно със зехтина и водата и омесете тестото за няколко минути. Тестото трябва да е лепкаво, но да не остава по ръцете ви.
  • Покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса за около час. Тук ще ви кажа аз какъв трик ползвам - Ако фурната ви го позволява настройте я на 30 градуса и оставете тестото вътре.
    След като е удвоило обема си, вадя тестото, разделям на две топли, които пак леко омесвам и отново връщам да повтасат
  • През това време си приготвям всички други продукти да са ми под ръка 
  • Когато съм готов, върху набрашнена повърхност сплесквам с ръце тестото и започвам да го разстилам равномерно. Когато го поизтъня го прехвърлям в тавата (ползвам тази голямата от фурмата, защото е широка, плитка и много удобна) и доизтънявам като оставям малко по-дебел борд накрая за да пази плънката от изтичане
  • Слагам хубав слой доматен сос и го разстилам равномерно (около 4-5 с.л.), слагам спанака, накъсвам на ситно моцарелата, поръсвам с натрушеното сирене, чуквам 2 яйца, струйка зехтин и пека на загрята фурна на230 градуса по средата на вентилатор за около 10-12 мин.
  • Пека до леко златист загар на моцарелата. След като извадя пицата поръсвам с прясна рукола, няколко листа пресен босилен и отново капвам малко зехтин.
Ами, това е съвсем накратко. Надявам се да съм ви бил полезен и успех! Пожелавам ви да си приготвите най-страхотната пица! Ето и още някой от опитите :)


вторник, 3 май 2016 г.

Един по-различен Великденски обяд


Тази година бяхме решили да пропуснем агнешкото на Великден. Със времето хапваме все по-малко месо и не ни костваше абсолютно нищо да го направим. Още повече, че не сме спазвали пости и си хапваме месо когато решим, та изобщо не сме били "жадни" за нещо такова.

Случи се така, че преди 1-2 седмици си говорих с шефчето на единия рибарски магазин и го подпитам за дивия лаврак и че гледам, че в Мастър шеф само с него готвят и той ми каза, че не го зареждал освен ако някой не му направи специална поръчка - причината разбира се е цената. Ден-два преди Великден се случи да влезна в друг рибен магазин и се оказа, че им бяха докарали такава риба. Видях, че цената е по-ниска от тази, която ми обявиха в предния и си викам ... Хайде, ще се прежаля! Наистина ... рибата беше много прясна, вкусът е по-добър, но честно казано мисля, че скоро (а може би и никога) няма да повторя, защото лично за мен не си заслужава. Просто не виждам много голяма разлика от дивия и питомния. Разлика в цената обаче е "х3". Споделям го за тези от вас, което не са взимали, но са си го мислили. По-добре си карайте с обикновения!

За Великден ни гостуваха шурея (т.е. на жена ми брат и) и жена му. Бях решил да е малко по-интересен обяд с предястие, основно и десерт. Е, десертът си беше баш Великденски Козунак, ама все пак си беше Великден и козунака си беше собственоръчно врътнат от мен, така че се брои.

Относно предустието и обяда се спрях на свежа зелена салата с рукола, кедрови ядки, ягоди и пармезан, а обядът както вече разбрахте щеше да е филе от лаврак приготвен на грил тиган с пюре от картофи и пащърнак.

Ето и нужните продукти за рецептата, която ви предлагам днес (за 4 порции):

За салатата:

  • 1 зелена салата
  • рукола
  • малко кедрови ядки, орехи или филирани бадеми според мен също биха свършили работа
  • пармезан
  • ягоди
  • 2 с.л балсамико
  • 1 к.л дижонска горчица
  • 1 к.л мед
  • сол
  • зехтин

За основното:
  • 1 лаврак около килограм или 2 малки около 500гр.
  • 300 грама пресни картофи (5-6 картофа)
  • 1 бр. среден пащърнак
  • прясно мляко
  • масло
  • зехтин
  • сол
  • черен пипер
  • лимонова мащерка (друга зелена подправка подходяща за рибата)

Начин на приготвяне:

Салата:

Салата накъсвам, а не режа. ядките запичам леко на тиган. За дресинга - последователно смесвам меда, горчицата, балсамикото, зехтина и солта.

Основно:

Филетирам лаврака с подобна на тази техника, след което натривам филенцата с лимонова мащерка, черен пипер и малко зехтин и ги оставям да почиват. Не осолявям тук, а непосредствено преди готвене!

През това време слагам да се варят във вряща вода обелени 5-6 малки пресни картофа и един пащърнак. След като са готови изливам почти цялата вода, слагам парче масло, малко прясно мляко, сол, черен пипер, изчаквам маслото да се разтопи, след което пасирам на ръка с уред за мачкане на картофи - не използвам пасатор! Осолете добре, но не прекалявайте! Добавете допълните прясно мляко ако искате пюрето да е по-леко и въздушно. Разбира се, трябва да разбъркате отново добре след това.
Също така изпекох и по едно прясно морковче във фурната за разкош, че ми бяха остана тъкмо 4 броя и се чудех къде ги употребя
 За рибата - загрявам тигана докато започне да пуши, намалям на половина, осолявам филенцата и пека 3-4 мин. с кожата надолу, след което около 1-2 минути от другата страна.



понеделник, 2 май 2016 г.

Супа от червена леща


Днес ви споделям нещо, което е супер лесно, готви се доста бързичко и не на последно място е много вкусно! :)

Вкъщи супичките са на почит, само че все се готви едно и също и един ден реших да я купя най-накрая тази прословута леща. Хапвал съм по заведения на 1-2 места крем супи от червена леща, но все съм попадал на небалансирани вкусове, където реално вкуса на лещата не може много добре да се определи, заради използваните подправки или други зеленчуци. Определно е различна. Пробвайте може и да ви хареса.

За разлика от обикновената, червената леща няма нужда от предварително накисване, което още повече улеснява нещата. В днешната рецепта тя е приготвена по много класически начин с най-честите продуктие използвани при варива.

Ето и всичко, което ви е нужно:


  • 250 гр. червена леща
  • 1 глава кромид лук
  • 2 скилидки чесън
  • 1 морков
  • парче корен от целина/може и зелени стръкове
  • зехтин/масло
  • сол
  • черен пипер
Начин на приготвяне

  • Измивам добре лещата и я слагам да се вари в около 2 литра вода
  • Докато лещата завира почиствам, измивам добре и нарязвам всички зеленчуци на ситно и ги добавям да врат при лещата, намялям огъня и оставям да къкри около 20 мин,
Червената леща се сварява 2 пъти по-бързо от обикновената, така че в момента, в който зеленчуци са омекнали може да я сварите. Бих ви предложил и друг вариант, който обаче аз избягвам заради пърженето - В тенджера, запържвате в сгорещен зехтин всички зеленчуци, след което наливате вода, добавяте лещата и варите до готовност, пак същото време.

Ако обичате пък хубава гъстичка крем супа използвайте двойно количество леща и сипете по-малко вода, можи би около 1л. и след като сварите по един от двата начина посочени горе пасарайте и добавате масло.

Овкусявайте супата накрая а не по време на готвене. Да ви е сладко!

събота, 30 април 2016 г.

Великденски козунаци! (Обновена)

Тази година Великден е малко по-различен. Различен заради това, че достигнах кулинарната си зрелост да приготвя собственоръчно козунаците у дома. Чувал сум доста коментари от типа - Много е сложно, трудно е, трябва опит и т.н. Истината обаче е, че май основното изискване е човек да има мерак и да отдаде нужната любов и внимание на целия процес. Всъщност тази рецепта е универсална, така че ако някога за нещо се чудите защо не се получават нещата просто си задайте въпроса дали ли сте дали всичко от вас.. случвало ми се е да не съм и това да е била прчината за неуспехите ми, а да съм търсил причината другаде.
В този случай обаче неуспех нямаше... Нещата си станаха като по учебник (почти)... без някакви сериозни ексцесии и с някой малки забележки при първия опит, което е нормално разбира се! Ако бях го направил перфектен първия път щеше да я цяло чудо. Искам да ви кажа, че това е вкусът от детството и съм адски щастлив, че го открих. Купиените козунаци отиват в историята.

Рецептата е комбинирана от две рализчни места и е идеална за форма 28-30см., моято е 26см., затова стана малко по-големичък.

Ето и нужните продукти:
  • 5 яйца
  • 200 мл. прясно мляко
  • 850 гр.брашно
  • 1 пакетче прясна мая (42гр.)
  • 250 гр. захар
  • 1 лимон
  • 1/2 голям пакет масло или 120-130гр.
  • 20-30гр. олио
  • щипка сол
Начин на приготвяне:

  • Всички продукти да са на стайна температура, прясното мляко да е леко затоплено
  • В купичка слагаме маята, добавяме малко мляко, щипка захар и малко брашно и разбъркваме да се разтвори добре маята и да стане на кашичка. Оставяме на топло да втаса 15-30мин.
  • През това с половината захар разбивам 4 яйца + 1 белтък, жълтъка отделям настрана за намазване накрая. Не прекаляваме с разбиването, идеята е да се разтвори захарта. Другата половина от захарта разтварям в топлото мляко. Сега... тук незнам дали има смисъл от това разтваряне на захарта отделно при яйцата и при млякото, но така го пишеше в едната рецепта, затова и го следвам
  • Разтопявам маслото
  • Пресявам брашното в купа, правя кладенче и в него изсипвам всичко (яйцата, прясното мляко, шупналата мая, разтопеното масло, щипка сол, 20-30гр. олио слагам го на око). Настъргвам кората на един лимон и изцеждам сока (внимавайте със семките).
  • Разбърквам добре всичко докато сместа поеме брашното. 



Тук според мен е един от най-тънките моменти. Тестото е меко и лепкаво, лепи се яко по пръстите.аз добавям още по малко брашно на 2-3 пъти, докато почти спре да лепне, после намазнявам ръцете с малко олио, омесвам 2-3 пъти. От това, което успях да усетя за тестото идеята е да се запази максималко меко, но все пак да не залепва по плота. Достигна ли този момент почвам да бия тестото в плота едни 100-150 пъти, като през това време на 1-2 пъти ми се налага да ръсна по малко брашно и да капна малко олио, защото пак започва да залепва по плота. 
  • След като сте го набили достатъчно, омесвате пак леко с брашно и го оставяте да втаса за час-два, до удвояване на обема. Аз ползвам същата купа, в която съм го месил по-рано.

  • След като е удвоило обема си набрашнявам леко плота, вадя тестото, деля го на 4 равни топки и всяка разстилам на правоъгълник и поръсвам с плънка, след което навивам на руло, леко осуквам и издължавам. Долу горе 50-60см. дълги ги правя ролцата. След, което ползвам ЕТО ТАЗИ техника за оплитане, която видях в кулинарния сайт на Йоана.
  • След като сплета козунака го слагам в добре намазнена тавичка и го оставям да втаса втори път за около час, след което намазвам с разбития жълтик с малко водичка и пека на 160 градиса за около час.

Това, което се случи при мен е, че формата ми дойде малко по-малка за количеството тесто според мен, при което след второто втасване и когато го сложих да го пека, той продължи да набухва, аз обаче не очаквах да бухне чак толкова. Съответно като се върнах след 20 мин вече беше леееко покафенял отгоре. Веднага го свалих почти най-долу и така го допеках до края. Също така си мисля, че 1 час е малко много, може би 50 мин ще са му достатъчни.
Тук може би ми бе и най-голямата грешка при печенето, затова и в момента втасва втория, който съм направил с 3/5 от горепосочените продукти и смятам да пека в същата форма и този път да го опека перфектно на 155 градуса за около 45 мин., след което да обновя статията. А до тогава..

Прекрасни празници на всички желая и не прекалявайте с агнешкото... с бирата може!

***************ОБНОВЕНА*******************
Ето го и втория опит

Продукти:


  • 3яйца (от които 1 жълтък за намазване)
  • 500 грама брашно
  • 120 мл. мляко
  • 150 гр. захар
  • 80 гр. масло
  • 1/2 пакетче прясна мая (около 20гр.)
  • общо 100 гр. плънка (готварски шоколад, стафиди, орехи)
Печене: 45 мин на 155 градуса (без вентилатор) на ниско


петък, 29 април 2016 г.

От скоро кухнята е по-зелена

Точно в навечерието на Цветница, този така прекрасен празник реших, че е крайно време да отметна още нещо, което стои в "TO DO" листата от дълго време - Да си засадя билки у дома! Много време се кумих какво аджаба саксии или кашпи да купя. Обикалях пазарите, цветните борси, рових в нета и в крайна сметка се спрях на едни керамични кашпи, които много харесах в един сайт, който е пълен с "евтинийки", ама викам нищо тоз път ще се прежаля, а и цената не ми се стори чак толкова зле...някъде към 10лв. беше кашпата.

И така, поръчах ги аз, пристигнаха баш на Цветница и си викам ако днес не е няма кога. Скокнах аз до цветната борса, набързо взех някоя друга саксийка подправки, малко пръст, комшията и той беше ми дал малко разсад босилек - към 6-7 корена и се захванах да ги засадя. Основната идея беше да имам най-вече босилек, затова си 3 вида, както и мента и лимонова мащерка. Последната реших да я засадя в едно друга кашпа, която имахме от преди мисля, че много и ходи розовото на тази лимоновата мащерка :)

Не е кой знае ква философия, ама аз май малко прекалих с пръстта. Разбрах го в последствие разбиар се, когато тръгнах да поливам и водата взе да излиза от кашпите :D поразпределих я така по равномерно и сега поливам по-внимателно и като цяло нямам проблеми.

Ето ги децата:




Този босилек, който е като храст в ляво, нещо не ми харесва. Няма онзи наситен босилеков вкус, който Дженовезето (големия зеления в дясната кашпа) има, А червения е малко по мек, но също доста ароматен. Сега като гледам снимките осъзнах, че тия мъници за има няма една седмица са друпнали адски много, защото вече са поне на половината на големите и това при положение, че седмицата не беше много слънчева. Като цяло ми се иска да набуча още 5-6 корена поне, а отделно на терасата имам доста голям перваз и там също ще напляскам яко босилек. Казват, че гонел комарите, а при нас е нещо страшно - има ги в изобилие. Но до тогава ще мине още малко време! Хайде със здраве и до нови срещи!

За домашното кисело мляко

Здравейте драги,

след дългата пауза се завръщам с една тема, която е колкото кулинарна, толкова и социална според мен. Последните години яко се шуми около здравословното хранене, био продуктите, коя кокошка колко мили изминава на ден и пр. Човек, колкото и да се старае да спазва някакъв здравсловен начин на живот, няма как абсолютно всичко да му е свръх топ био продукт и все си хапва някакви боклучета от време на време, ама какво да се прави, иначе пък ще вземем да заживеем по 200 години и да се чудим какво да правим толкоз дълго време живи. Та именно поради тази причина дълго време избягвам конкретната тема, а именно - домашното кисело мляко. Бях си намерил едно конкретно в магазина, което си ме устройваше и си хапвах само от него. Споделям името ,защото наистина не е никак лош избор и в крайна сметка, ако не ви се занимава със заквасване и не сте го пробвали, може пък да ви хареса. Става въпрос за Елби Булгарикум. За тези, които не знаят това е единствена държавна компания за млекопроизводство, а доколкото съм чувал и единствената, която произвежда бактерии и реално всички останали производители на кисело мляко закупувам бактерии от нея. Не съм се ровил много за инфо, така че това не е съвсем потвърдена информация.

Та, дълго време карахме с това мляко до един слънчев ден преди месец може би, когато разхождайки се по пазара попадаме на млекомат и решаваме с жена ми да си заквасим. Всичко се получи от първия път, естествено с малко помощ от публиката, но важното е, че се получи. Ще си кажете, защо пък да е социална тази тема. Ами, защото напоследък в държавата ни всичко почти е ударило дъното. Огромна част от всички производители, особено малкия и среден бизнес е доста притиснат до стената заради многобройните супермаркети/хипермаркети, който много неусетно, но удобно се настаниха в ежедневието ни. Признавам си - наистина е удобно. Влизаш и взимаш всичко от едно място. Спестяваш доста време, може би и средства. Малко от нас обаче сигурно се замислят, за това къде отиват парите ни, къде и как са произведени тези продукти и какво причинява това на българското производство. Последната година основно пазарим от пазари и местни малки магазини, повечето фирмени и това ме накара да осъзная някои неща. Първо, качеството на продуктите в повечето случаи е много по-добро - пресни зеленчуци и плодове от месния плод-зеленчук, прясно месо от месарницата; мляко, яйца и млечни продукти от млекарницата, риба от специализирам магазин за риба и т.н. И за тези в малките градове и за тези в големите това не е толкова трудно постижимо. В малките всичко се намира на близко разстояние, а в големите си има пазари, където пък има пак всичко концентрирано на едно място. За селата е ясно, че всеки си ползва лична продукция, затова и не ги споменавам. Какви са предимствата от това - по-добро качество на продуктите, лична комуникация с търговците и не на последно място стимулиране на бизнеса. Ако голяма част от нас започнем да пазаруваме по този начин парите не ще спрат да излизат извън рамките на държавата, а това ще намали и ясно изразената централизация, която наблюдаваме в момента, където може би 50% от населението на страната ни е концентрирано в столицата, друга огромна част по останалите по-големи градове и малките градчета и особено селата пустеят все повече с всеки изминал ден.За пример ще дам един доста красив и голям град в България, като Плевен, където населението е намаляло може би двойно за последното десетилетие.

Истината е, че ми e болнаo за родината и до къде я докарахме и във всяко едно такова нещо виждам потенциал за подобряване. Ние сме народ, който е всикнал да стои и да чака на готово да се случат нещата без да осъзнава, че всеки един може с нещо да допринесе.

Сега конретно по темата - в голямия град млекомат, в малкия град или в селото директно от бабата/дядото млякото е многократно по-вкусно и истинско, дори и от най-добрите, които се предлегат по магазините (и тук идва по-интересната част), а е доста по-евтино. Тук го взимам на цената от 1.50-1.60 на литър, където в магазина трудно то може да бъде закупено под 1.90-2лв. Съгурен съм, че има населени места, където може да се намери и по левче литъра.

Относно технологията за приготвяне. Съвсем, съвсем простичко е:
  • сваряваме мляко, като ние го оставяме да поври 2-3 минути след като кипне. Внимавайте иска си бъркане и периодично дърпане от котлона, защото много леко може да изкипи. Освен ако разбира се нямате млековарка. 
  • оставяте го настрани да изстине до температура 42-45 градуса. Вкъщи ползваме термомър, бабите ни са го правили с пръст, но това не е особено хигиенично както и е малко относително да се прецени, защото казват, че трябва да спре да ти пари когато е готова, но на всички е ясно, че някой хора може да са прекалено чувствителни или нечувствителни и заквасването да не се получи, затова силно препоръчвам термометър.
  • Когато млякото е достигнало нужната температура в малко съдче разбиваме добре кисело мляко, смесването го с малко от прясното, разбъркваме добре, след което изсипваме при млякото и разбъркваме добре. Тук е може би най-тънкия момент от целия процес колко точно кисело мляко да се сложи. По книгите го пишат 1-5%. Аз лично слагам 2-3 равни лъжици к.мляко на 2 литра прясно мляко.
  • Разливаме по буркани и затваряме добре капачките
  • Завиваме добре по възможност с вълнено одеало и държим за около 3-4ч.
  • След това изваждаме бурканите, отваряме капачките и оставяме до изстине нацяло, след което прибираме в хладилника да се изстуди добре и е готово за консумация.


Ами...толкова от мен! Ще се радвам много ако съм успял да стимулирам поне един човек да направи тази крачка и да опита. Вкусът няма нищо общо с този от магазините, а това което ще направите ще бъде полезно не само на вас! Какво по-хубаво от това...

неделя, 24 април 2016 г.

Завръщането на блудния блогър (Моята Луда Сватба!)

Здравейте драги ми съблогъри. Доживях най-сетне да стигна и до тук! Малкото хора, с които се запознах тук (виртуално) сигурно са си помислили, че съм приключил с блогърските занимания. Истината обаче е, че бяха ужасно натоварени последни месец, два. Какво да се прави.. такъв е живота - има възходи и падения. Но както обичам да казвам - трудностите ни правят по-силни. Затова смятам, че реално абсолютно всичко, което ни се случва на този свят по един или друг начин е за добро! Затова - само напред и нагоре!
Дотук вероятно създадох впечатление, че по-скоро ми е било тегаво напоследък. Да, натоварено си беше, но и много приятни неща се случиха. Като например това, че си взех жената официално и сключихме брак преди седмица! Прекрасно събитие! Колкото скромно, толкова и шантаво! Булката изпадна в пълен шок от ранни зори и реши, че след козметика/фризьора сама ще се прави та отложихме часа с 1/2 час. Въпреки всичко пак закъснявахме и затова забравихме булченския букет и се наложи да се върнем от средата на пътя да го взимаме. Пристигайки със закъснение за отложения час се оказа, че младоженците са били толкова откачили от занимания напоследък, че са забравили да си извадят медицинските и за малко да отървем сватбата. Успяхме обаче да минем по бързата процедура и все пак бракосъчетание имаше,

Разбира се това не стигаше, затова баша ми реши "да се заключи" в тоалетната на ресторанта, та се наложи да викат ключар да го освобождават. И това обаче не е всичко - на прибиране към вкъщи човека решава да понапъне стария бял ястрел, за да си приберат все пак по нормално време и на километри от дома горивота им свършва, та да се налага да ги дърпат. Много пъти съм го казвал... ако тръгна да пиша книга 100% ще стане бест селър. За книга обаче време няма, та поне блог си направих да облъгвам хората с моите истории!

Скоро, съвсем скоро ще почвам лека полека да публикувам всичката чернова дето се е насъбрала, защото аз може и да съм нямал време за блога, ама гладен човек не може да стои, та за готвене все се намираше време. До тога, дет' се вика - Stay Tuned!

вторник, 8 март 2016 г.

Пияно пиле с картофи и зеленчуци на фурна


След кратка пауза, ето ме отново на хоризонта. Нещо май ще да ме наляга пролетна умора ...нищо, че пролетта още не е дошла. Аз обаче съм решил да не и се давам и да я боря с ... ами със занимания в кухнята, разбира се! Последното такова дойде с черната дъска и белия флумастер. Като малък много обичах да рисувам и го правех доста често, понякога в продължение на часове. Не съм рисувал никога шедьоври, много обичах да мащабирам, което ще рече, че от картинка от дъвки например рисувам същото нещо на А3 формат да кажем. Минали са близо 20 год. откакто не бях сядал сериозно и реших малко да загрея ръката, като надраскам нещо набързо. Всъщност това тук е втората де, но все тая.. тепърва ще драскам по тази дъска. Сега май са доста модерни тези черните дъски с разни рисунки по тях, така че в нета е пълно със всякакви рисунки, послания и каквото още се сетите. Влезнах да поразгледам и си харесах едно. Другата седмица вече сигурно ще е сменено с друго, защото ми хареса как ме разпуска това занимание :) Готиното е, че можеш докато примерно манджата се готви ти да надраскаш нещо и да направиш обстановката в кухнята една идея по-тематична.

Днешната рецепта е моя си измислица, т.е. не съм я гледал от никъде, но пък много, много си ми харесва във всички вариации, в които съм я пробвал. Богат на вкус сос, крехко месо, букет от зеленчуци..
Ето и продуктите (за 4 порции)
  • 2 бр. цели пилелки бутчета (ползвах на Duc, закупени от Lidl)
  • 4-5 големи картофа
  • 100 гр. гъби
  • 1 бр. тиквичка
  • 1 морков
  • 1 бр. червена чушка
  • малка люта чушка (по желание)
  • няколко чери домата
  • бира
  • вода
  • зехтни
  • масло
  • сол
  • черен пипер
  • червен пипер
  • босилен, мащерска или други подправки по ваш вкус



Начин на приготвяне:

  • Целите бутчета разделям на 2 (горно и долно), така че да станат 4 бр.
  • Нареждам ги с кожата надолу в тава (ползвам тази на фурната), овкусявам със сол, ч.пипер, червен пипер, наливам малко вода във тавата (колкото едвам да се покрие дъното) капвам им малко зехтин и ги пека около 30 мин. на около 160-170 градуса на грил+вентилатор. Ако сте с обикновена фурна без вентилатори - стандартните 180 градуса.
  • През това време измивам всички зеленчуци и ги нарязвам - ползвам обикновено картофи мити, които не беля и режа по на дебело, другите заленчуци режаа, както сметна на момента, все ще се получат :) Слагам ги всички заедно в купа, овкусявам със сол, черен пипер, зелени подправки (в моя случай щипка босилен и мащерка), поръсвам с малко зехтин и разбърках за да може да се овкусят равномерно
  • След като бутчетата леко са се позапекли ги обръщам, изсипвам всички зеленчуци при тях в тавата и разпределям равномерно. Изсипвам около 150-200мл. бира и още толкова вода. Режа тънки филийки масло и ги разпределям равномерно из цялата тава, като гледа задължително да имам на месото. Пека още около 30-40 мин. или докато месото и картофите са готови. Ако поръсите червен пипер върху кожичката, бътчетата ще станат по-апетитни ;)


сряда, 2 март 2016 г.

Спагети от тиквички с доматен сос

 

Сигурен съм, че поне един читател сега ще си каже - Офф, пак ли постно (Крис, жив и здрав брато :D). Еми, к'во да направя ... и местни имаше, ама до снимки не се стигна!

Много, много бърза рецепта - може би около 20 мин. ми отнема всичко! Единственото по-специално, от което се нуждаете е машинка за зеленчукови спагети или ренде с подходяща представка. А вкусът, според мен надминава усилията многократно. Аз ползвам Ренде Бьорнер, върши чудесна работа, но си мисля и че с нормално бихте могли да се справите!

Напоследък нещо се изморявам повече и днес не прави изключение, затова ще пропусна личната история този път, но горещо ще ви препоръчам да пробвате спагетите от тиквички, Gif-чето е от тук

Продукти (за 2 порции):


  • 1 голяма тиквичка
  • 1 малка глава лук
  • 1 скилидка чесън
  • 10-тина чери домата
  • малко корен от целина
  • няколко листа босилек
  • зехтин
  • сол 
  • захар
  • черен пипер
  • пармезан

Начин на приготвяне:

Лукът, чесънът и целина режа на ситно, Запържвам докато поомекнат, и добавям доматите и босилека. Овкусявам с щипка захар, сол. Пържа още няколко минути и добавям тиквичките, които предварително съм нарязал с ренде на тънки ивички. Държа на котлона докато омекнат (2-3 минути) и сервирам поръсени с настърган пармезан и малко смлян ч.пипер по желание.


"Тайната съставка" е Кетчуп Хайнц :D Искаше ми се да са по-киселички и ми хрумна да добавя малко, без това рядко го ползваме (обиквновенно само за пици) и взе, че ми хареса, та ако имате - пробвайте!