сряда, 24 юни 2015 г.

Лаврак на скара със свежи зеленчуци и авокадово песто


Лятото си дойде ейтака и пак ейтака ще си се изниже, без много много да го усетим и пак няма да ни е стигнало, затова започвам този пост с подкана за прекарване на повече време навън сред природата и със зареждане на повече положителни емоции ;) Наближава момента и за мен да се запътя към морето, а там знаем се хапва повечко риба! Затова днес в тон с топлото време и предморското ми настроение ще ви представя рецента с риба. Е, тази която аз съм сготвил не е от нашето море, но пък за сметка на това си е много вкусна и е от любимите вкъщи - Лаврак.

Рецептата (ако въобще това може да се нарече рецепта :)) е пълна импровизация, всичко е творено на момента с това, което ми е било на разположение като продукти. Може и да не е много правилно да нямам ясна концепция като започвам да готвя, но пък така често сам изненадвам себе си с крайният резултат.

Продукти за 2 порции:
  • 1 лаврак филетиран (на мен ми го обработват на място в магазина и затова не се налага да се мъча вкъщи)
  • 3 чери доматчета
  • 1 бр. малка до средна зелена залата
  • 1 бр. микс бейби салати (бейби листа от рукола, спанак, червено цвеклко и ред чард) - взимам я от Билла.
  • 1/2 авокадо
  • 1/2 лимон
  • сурово тиквено семе
  • кьополу
  • зехтин
  • чесън
  • сол
  • черен пипер
  • сух девесил (или друга суха/зелена подправика по ваш избор); Списъка на подправките подходящи за риба е доста дълъг, но ще изброя само най-използваните - босилек, естрагон, риган, мащерка.


Нещата в тази рецепта са изключително простички - втриваме солта, ч.пипер и девесила в рибата, загряваме добре скарата, омазняваме леко рибката със зехтин и я мятаме да се пече. Първо я печем откъм кожата за около 6-7 мин., след което я обръщаме и печем не повече от 3-4 мин. Важно е да знате, че не трябва да опитвате да я обръщате по-рано, защото вероятността да скъсате кожата и да нарушите цялостта на рибата не е никак малка :)
Никога не съм засичал по часовник точно след колко време я обръщам - просто не правете опити прекалено рано. Когато рибата е готова за обръщане то си личи - отлепя се доста лесно!

В момента, в който съм сложил рибата да се пече се заемам със зеленчуците. След като добре съм измил всичко, оставям салатите да се отцедят и забърквам авокадовото песто.

Ето какво точно ви трябва за него:
  • 1/2 авокадо 
  • много малко чесън (може би 1/4 малка скилидка)
  • лимон
  • зехтин
  • сол
В купичка/хаванче стривам чесъна с малко сол, добавям 1/2 нарязано авокадо, изстисквам 1 ч.л лимон и отново стривам до хомогенна смес. Лимона освен свежият аромат, който предава на пестото, го предпазва и от потъмняване. След като сместа вече е хомогенна започваме да добавяме зехтин на тънка струйка при постоянно бъркане, може и да го добавите на порции. Не мога да кажа точното количество зехтин, което добавям - може би е около 30мл. Просто в процеса на добавяне опитвам, гледам какво е количеството и преценям.

В купичка изсипвам бейби листата, които леко овкусявам и разбърквам със зехтин и сол. Ако решите, може да добавите и ситно нарязана/накъсана салата.

По желание може да изпечете малко тиквени семки на тигана за 2-3 мин, с които да декорирате в последствие. 

Подбирам си хубави, крехки, по-големи листа от зелената салата, вътре слагам микса от бейби листа. Отгоре добавям лъжичка от авокадовото песто и няколко изпечени тиквени семена. Чери доматите съм поднесал на половинки с мааалко кьополу отгоре (ако нямате и без него ще минете :))

Ами, това е в общи линии. Всичко останало мисля, че ще може да видите от снимките по-долу!

И не забрявайте за лятното настроение!


понеделник, 22 юни 2015 г.

Гриловани зеленчуци с пилешко филе


Здравейте,

Днес ще ви споделя една семпла, бърза, лесна и вкусна рецепта, която на всичкото отгоре би могла да бъде презентирана и по-много интересен начин. Вкъщи женското съсловие не е особено по месните храни и често се случва така, че на мен ми се хапва месо, обаче в крайна сметка прибягвам до безмесният вариант, защото готвенето поотделно за всеки не е оферта. Едно, че е двойна работа, друго че месото така или иначе е вредно и колкото по-малко го консумираме, по-добре. Много често в тези ситуации грилованите зеленчуци влизат в употреба и така да кажа вече сме им големи фенове вкъщи. Не изискват никаква подготовка, стават много бързо и с един хубав сос просто нямаме нужда от друго. Понякога ги ползвам като компоненти в салата, като ги смесвам със свежи зеленчуци, понякога ги сервирам заедно с пилешко филе или риба. Всъщност това са двете неща, с който най-често „се измъквам“ от постното меню. В днешната рецепта ще ви представя варианта с пилешко филе. Приготвям го на тефлона, защото там ми харесва повече как става. Обикновено филето ми е мариновано и престояло в хладилник поне една нощ, но разбира се че може да ползвате и прясно. Ако е прясно му втривам няколко капки зехтин и го пека така. Овкусявам със сол и ч.пипер след като съм го изпекал от едната страна и обърнал.
Стига толкова приказки, ето ги продуктите за днешнота рецепта. Преди това обаче да кажа, че количествата и продуктите, които описвам са приблизителни и специално пък в случая могат да варират безкрайно взависимост от вашите предпочитания.

За грила:
  • Тиквичка – 1 бр.
  • Патладжан – 1 бр.
  • Моркови – 2 малки цели, ако са с косичка още по-добре J
  • Чери домати – 2бр.
  • Чесън – 2 скилидки

За тигана:
  • Пилешко филе – 200 гр
  •  Гъби печурки – 100-150 гр.
За соса:
  •    Чесън – ½ скилидка
  • Сол
  •  ½ к.л мед
  •  ¼ к.л дижонска горчица (може и повече, взависимост до колко искате да се усеща горчицата)
  • Черен пиер
  • Зехтин
  • Тъмно балсамико
  • Може да добавите и някоя зеленийка по ваш избор – например копър


Тиквичките и патладжана нарязвам на ленти по дължина. Лентите са ориентировачно с дебелина 1см, може би малко по-малки (0.7-0.8см). (Ако искате, може да оставите патладжана леко посолен, накиснат във вода за 20-30 мин предварително. Така му изкарвате горчивият вкус, но на мен лично не ми горчи и почти никога не го отцеждам, освен ако не готвя за гости). Тях заедно с чери доматките и целите скилидки чесън и двата цели моркова леко посолявам, слек което заливам леко със зехтин и мятам на скарата. На моята скара стават готови за около 10 мин. (по 5 от двете страни).

Междувременно, филето слагам на загрят тиган и го пека 6-7 (по около 3 мин. от всяка страна) взависимост от дебелината. За онези, които нямат опит в кухнята според мен е важно да уточня, че ако филето е цяло е хубаво да се направи на по-тънки пържолки или жулиени.
След като е готово го оставям отстрани да си почине, а в тигана разтапям маслото и изпържвам гъбите, като съм ги нарязал по дължина, заедно с пънчетатата, на шайби по около 1см., може и малко по-малки.
Долу горе по едно и също време приключвам със скарата и с тигана и си подготвям за 2мин. соса преди да наредя чинията(те). Ако не искате зеленчуци да поизстинат ви препоръчвам соса да си го приготвите в самото начало, за да може веднага щом сте готови с продуктите да ги наредите в чинията, да залеете със соса и да сервирате.
За соса – стривам до финно ½ скилидка чесън в хаванче/купичка, в която съм сипал около 2 щипки сол. Тя помага изключително много за да стрием фино чесъна. След това добавям ½к.ч.л мед, ¼ к.л дижонска горчица или от тази на семената, ч.пипер, няколко капки тъмно балсамико, зехтин и разбирквам добре до получаване на хомогенна смес.

След това е на ход вашето въображение
J Bob Appettit!

П.С Като качвах снимките забелязах, че съм ползвал листа пресен девесил и малко ситно нарязани пера от зелен лук за декорация! 



 

неделя, 7 юни 2015 г.

Ризото със скариди


До преди може би година не бях и опитвал скариди, не че не обичам морски дарове - просто явно не им е било дошло времето.

Всичко тръгна от последното лято прекарано в с.Синеморец. В къщата, в която бяхме отседнали имаше барбекю на дървени въглища и аз реших да спретна морска вечеря и забърсах няколко лаврака от местния рибен магазин (който хич не е местен, ами е на 6км. разстояние или две села по-натам). Но както и да е... приятелката ми преоткри вкуса на тази риба и се влюби, и когато се върнахме в София се наложи да намеря най-близкото място, от което мога да се снабдявам с нея винаги, когато пожелая. Там обаче караха и продължават да карат пресни скариди и един ден просто нямаше лаврак и реших да взема да ги изпробвам.

Веднага си ги представих в унисон с ориза Арборио, който също  наскоро добавих към кулинарните си оръжия и всичко просто пасна идеално :) За тези, които не знаят - този ориз е перфектен за приготвянето на ризото, но също така може да се използва за супи и десерти. Има качеството да абсорбира голямо количество течност без да се разварява и нещото, което най-много ми допада - не е нужно миене/чистене. Сготвил съм вече няколко кг. от него и до сега никога не се е случвало да намеря боклук вътре. Същото мога да кажа и за още един ориз, който също е за ризото и също купивам от Билла, с марка Билла е, в жълт пакет от 1кг. На него не успях да му намеря снимка в нета, но ето как изглежда Арбориото на Крина:


Относно скаридите - За тези, които живеят в София и се чудят от къде да си  ги купят, мисля че във всички по-големи Пикадили-та има, също така и в голямата Билла на бул. България до Джъмбо. За две порции ризото ползвам 10-14 скариди, което най-често излиза между 200-250гр.

Ето и пълният списък с продукти:
  • Около 1/2 ч.ч ориз Арборио
  • 10-14 скариди ( 200-250гр.)
  • около 1л. бульон (аз го приготвям от остатъците от скаридите, но може да ползвате и пилешки, в краен случай може и с вода, но със сигурност няма да е толкова вкусно)
  • 75-100мл. сухо бяло вино
  • 1 средна глава лук
  • 1 средно голяма скилидка чесън
  • 6-7 чери доматчета или подобно количество друг пресен домат, може и сушиени домати
  • зехтин
  • масло 
  • сол
  • захар
  • черен пипер
  • босилек (аз ползвах сушен, не съм пробвал с пресен)
  • настърган пармезан за поръсване 
  • нещо зелено за украса (в моя случай нямах нищо друго освен магданоз)
Всичко започва със слагането на котлона на тенджера с около 1л. вода, която ще ползвам за приготвянето на бульона. Започвам с почистването на скаридите. Уверявам ви - никак не е трудно! Когато аз го правих за първи път ползвах ето тази статия, в която всичко е много добре обяснено и много ми помогна! Обикновено махам всички люспи на всички скариди, като само на две от тях оставям последната люспа с опашката и ги ползвам за декорация. В този случай на въпросните две скариди освен опашката оставих и главата.
След като отделя главите и люспите на скаридите, ги добавям във водата, в момента в който тя заври. След това добавям 2-3 щипки сол, намалям котлона на 4 от 6 и оставям да ври под капак за около 15 мин. (не захлупвайте веднага плътно капака, защото докато котлона още не е отслабнал е възможно водата да кипне).

Бульонът се вари, а аз се захващам с почистването на скаридите от тяхната жилка, за което е нужно да се направи разрез по дължината на гърба на скаридата. Почистените скариди отделям в купичка с ледено студена вода. Нарязвам на ситно лука и чесъна, а чери доматите режа на две. Ако не бързам, скаридите и зеленчуците ще ми отнемат около 15мин., точно колкото му е нужно на бульона. Свалям бульона от огъня и го прецеждам, а на негово място слагам тигана с малко зехтин и увеличавам отново котлона на максимално. След като загрее мазнината запържвам последователно лука и чесъна, след което слагам доматите, посолявам и добавям щипка захар, с която да балансирам киселинността от доматите.След като доматите поомекнат, леко намалям котлона (5 от 6) и добавям ориза заедно с няколко цели зърна черен пипер. Отновно припомням, че не го мия/чистя въобще. Ориза не пържа, а само леко загрявам, след което слагам виното и леко разбърквам докато поизври.  Започвам да добавям бульон, като това става на порции - сипвам около 1 черпак, бъркам  често докато изври, добавям следващ черпак и така докато оризът е готов. Аз лично го сервирам винаги ал денте. Ако случайно бульонът не ви достигне може да довършите с вода. Към края на готвенето сосът на ориза започва да придобива кремообразна консистенция. Преди да го сваля от котлона не извирам бульона до края, а оставям малко от него. Той в последствие дърпа, но запазва ориза пухкав и сочен.

Оризът е готов и чака, а в друг тиган загрям малко масло смесено със зехтин (около 1 с.л масло + 1с.л. зехтин) и запържвам по 2 мин. от двете страни до розово.
Отделям 2-те скариди с опашките и главите настрана, за да декорирам с тях. Другите добавям към ориза, слагам сол, черен пипер, босилек, разбърквам и съм готов да сервирам. Ако оризът е поизстинал мога да направя цялата тази процедура върхя загрят котлон, Сервирам, поръсвам с пармезан и декорирам с целите скариди и нещо зелено (в моят случай магданоз).

Като всяко друго ястия и това може да се направи в много вариации - може да се използва друг, например пилешки бульон, скаридите може да се готвят директно в ориза към края, на финала може да се сложи допълнително масло или сметана. Освен лук и чесън, може да ползвате и други зеленчуци като чушка или морков. Аз самият рядко готвя следвайки стриктно рецепта, освен ако много не се налага. Обикновено влизам в кухнята без ясен план за детайлите на ястието и следвам емоциите си. Ето например снимка от готвене по същата рецепта, но с пилешки бульон и два средни розови домата. Стана по-доматено, но страшно много ми хареса. Накрая исках да го направя по-кремообразно и понеже нямах течна сметана сипах 30-40мл. мляко и го изчаках леко да поизври. Общо взето развихрете се и каквото стане, ако нещо не ви хареса как е станало, това е единствено и само повод да го сготвите отново и да се постараете да изчистите детайлите.

За мен кулинарията е страст, тя е изкуство. Именно затова няма как да я вкараме в едни толкова тесни граници, каквито рецептата налага. Тя служи само за ориентир, след това е хубаво да оставиш частица от себе си в ястието - става дума за онази "щипка любов", за която често говорят в кулинарията.

Приятен апетит и до нови срещи!

сряда, 3 юни 2015 г.

Домашен дюнер

Здравейте,
От много време се каня да дам началото на този блог, като за целта започнах да снимам всичко, което приготвям през последната година или две. Сега обаче, когато съм готов да пусна първият пост ми е малко странно да пиша за нещо отдавна минало - сякаш съм загубил енергията от конкретното готвене.

Затова започвам с нещо, което спретнах преди точно час и ми е прясно
J
Понеже често работя от вкъщи имам привилегията основно да консумирам домашно приготвена храна, но не винаги имам нещо сготвено. Така бе и днес. Из между всички задължения за деня не ми остана време дори да мина да си взема нещо готово, нямах и нищо сготвено от предния ден, затова се наложи да измисля нещо много бързо, защото трябваше да се вместя в 25-те минути, който ми оставаха до следващата онлайн среща.

Преди няколко дни в един малък млечен магазин видях къпани кори, които бях срещал и на други места и на момента ми хрумна, че може да спретна домашни дюнери с тях (още ме тресеше треската от Истанбул, където бях преди 2 седмици). Сметнах, че имам всичко нужно в хладилника и запретнах ръкави. Ето ги и продуктите, които ползвах
:

·         Пилешко филе
·         Пресни картофи
·         Домати
·         Краставици
·         Зеле
·         Зелена салата
·         Кисело мляко и чесън (за млечният чеснов сос)
·         Магданоз


В малко мазнина си изпържиш 1 средно голям пресен картоф, междувременно нарязах на ситно всички зеленчуци, в купичка счуках малко чесън (1/2 малка скилидка) със сол и добавих голяма лъжица кисело мляко.
След това излях мазнината от тигана, забърсах го с кухненска хартия и метнах филенцето (не обичам да пържа, особено когато не е нужно). На филенцето му е трябват не повече от 3 мин от двете страни.

След като филето бе готово загрях на тигана половината кора свита на две. Нямаше друг начин да я събера вътре, защото е доста голяма. След като я позапекох сложиш всичко вътре и навих и ето го резултата:




Обещавам следващият пост да е нещо по-интересно, а дотогава не забравяйте - Здравето е най-ценното, което имаме! Затова си го пазете, като спортувате и се храните качествено!